Datasets:

joelniklaus
/

MultiLegalPile_Chunks_4000

Modalities:

Text

Size:

10M - 100M

Libraries:

Datasets

Dataset card Viewer Files Files and versions Community

Dataset Viewer (First 5GB)

Auto-converted to Parquet

Full Screen Viewer

Full Screen

Subset (125)

all_all · 557k rows

Split (2)

train · 235k rows

language stringclasses 2 values	type stringclasses 3 values	jurisdiction stringclasses 2 values	text stringlengths 328 112k
bg	caselaw	EU	8.2.2016 BG Официален вестник на Европейския съюз C 48/37 Решение на Общия съд от 16 декември 2015 г. — British Airways/Комисия (Дело T-48/11) (1) ((Конкуренция - Картели - Европейски пазар на въздушен превоз на товари - Споразумения и съгласувани практики относно редица компоненти на цените на услугите по въздушен превоз на товари (въвеждане на допълнителни такси за гориво и допълнителни такси за безопасност, неплащане на комисиони върху допълнителните такси) - Член 101 ДФЕС, член 53 от Споразумението за ЕИП и член 8 от Споразумението между Общността и Швейцария по въпроси на въздушния транспорт - Задължение за мотивиране)) (2016/C 048/41) Език на производството: английски Страни Жалбоподател: British Airways plc (Хармъндсуърт, Обединено кралство) (представители: първоначално K. Lasok, QC, R. O’Donoghue, barrister, и B. Louveaux, solicitor, впоследствие R. O’Donoghue, B. Louveaux и J. Turner, QC) Ответник: Европейска комисия (представители: първоначално N. Khan, S. Noë и N. von Lingen, подпомагани първоначално от B. Doherty, впоследствие от A. Bates, barristers, впоследствие N. Khan и A. Dawes, подпомагани от A. Bates) Предмет Искане за отмяна на Решение C(2010) 7694 окончателен на Комисията от 9 ноември 2010 година относно производство по прилагане на член 101 ДФЕС, член 53 от Споразумението за ЕИП и член 8 от Споразумението между Европейската общност и Конфедерация Швейцария по въпроси на въздушния транспорт (дело COMP/39258 — Въздушен превоз на товари) в частта му относно жалбоподателя Диспозитив 1) Отменя Решение C(2010) 7694 окончателен на Комисията от 9 ноември 2010 година относно производство по прилагане на член 101 ДФЕС, член 53 от Споразумението за ЕИП и член 8 от Споразумението между Европейската общност и Конфедерация Швейцария по въпроси на въздушния транспорт (дело COMP/39258 — Въздушен превоз на товари) в частта, в която Европейската комисия, от една страна, приема, че British Airways plc, първо, е участвало в отказа да се плащат комисиони, второ, е допуснало нарушение на член 101 ДФЕС, член 53 от Споразумението за Европейското икономическо пространство (ЕИП) и член 8 от Споразумението между Европейската общност и Конфедерация Швейцария по въпроси на въздушния транспорт в периода между 22 януари 2001 г. и 1 октомври 2001 г. и, трето, е участвало в нарушения на тези разпоредби във връзка с услуги по превоз на товари от Хонконг (Китай), Япония, Индия, Тайланд, Сингапур, Южна Корея и Бразилия и, от друга страна, налага глоба на това дружество. 2) Осъжда Комисията да заплати направените от нея съдебни разноски и тези на British Airways. (1) ОВ C 80, 12.3.2011 г.
bg	caselaw	EU	9.2.2015 BG Официален вестник на Европейския съюз C 46/54 Жалба, подадена на 14 ноември 2014 г. — CGI Luxembourg и Intrasoft International/Парламент (Дело T-769/14) (2015/C 046/70) Език на производството: английски Страни Жалбоподатели: CGI Luxembourg SA (Бертранж, Люксембург) и Intrasoft International SA (Люксембург, Люксембург) (представител: N. Korogiannakis, lawyer) Ответник: Европейски парламент Искания на жалбоподателя Жалбоподателите искат от Общия съд: — да отмени решението на Парламента, с което офертата на жалбоподателите в рамките на откритата процедура за възлагане на обществена поръчка No PE/ITEC/ITS14 „Осигуряване на услуги от външни изпълнители в областта на информационните технологии“ е класирана на второ място в списъка с класираните кандидати за лот 3 „Разработване и поддръжка на система за осигуряване на информация“, както и решението на Европейския парламент да възложи първия каскаден договор на „Steel consortium“, — да осъди Европейския парламент да заплати обезщетение на жалбоподателите за вредите, които са понесли, поради това, че не им е била възложена поръчката, — при условията на евентуалност, да осъди Европейския парламент да заплати обезщетение на жалбоподателите за понесените вреди от пропуснатата възможност, и — да осъди Европейския парламент да заплати съдебните разноски и другите разходи на жалбоподателите, направени във връзка с настоящото производство, дори при отхвърляне на настоящата жалба. Основания и основни доводи В подкрепа на жалбата си жалбоподателите излагат пет основания. 1. Първото основание е твърдяно наличие на грешки във формулата за оценка, противоречиви указания за оферентите, нарушение на указанията за оферентите, нарушение на спецификацията, нарушение на принципите на прозрачност и добра администрация. — Според жалбоподателите формулата за оценка, както е представена в техническите спецификации, съдържа известен брой грешки. Освен това комитетът за оценка използва различна от обявената формула, без да уведоми оферентите, и ползва стойности от таблица, която е различна от посочената в отговорите на въпросите на оферентите. 2. Второто основание е твърдяно нарушение на член 110 от Финансовия регламент и на член 149 от Делегирания регламент — използваната формула не позволява възлагане на договора на икономически най-изгодната оферта. — Според жалбоподателите таблицата, от която комитетът за оценка е взел стойностите, за да приложи формулата за оценка, не съответства на начина, по който се очаква да се изпълни договорът. В резултат отчетените обстоятелства не съответстват на действителните нужди на Европейския парламент, което неизбежно ще доведе до възлагане на каскадните договори на оференти, които не са представили икономически най-изгодната оферта за нуждите на Европейския парламент. 3. Третото основание е твърдяна неяснота и двусмисленост на спецификацията. — Според жалбоподателите чрез писмата си Европейският парламент въвежда тълкуване на техническите спецификации, което е в противоречие с други раздели от същите спецификации, с отговорите на собствените му служби на въпросите на оферентите и с целите на възложения договор. В резултат техническите спецификации могат да подведат оферентите, като ги лишат от възможността да разработят най-добрата си ценова стратегия и следователно да представят най-добрата си оферта. 4. Четвъртото основание е твърдяно нарушение на задължението за мотивиране на решението, на правото на ефективни правни средства за защита, както и съществено процесуално нарушение. — Според жалбоподателите изпратената им чрез писмата на Европейския парламент информация след обявяване на възлагането на договора в спорната процедура за възлагане на обществена поръчка не съставлява подходящо изложение на мотивите, тъй като е съвсем недостатъчна и не дава възможност на жалбоподателите да приложат формулата за оценка, нито да проверят правилното оценяване с нея. Европейският парламент не посочва всички данни, които е взел предвид за прилагането на формулата за оценка, макар че финансовата оферта на класирания на първо място оферент е решаващият фактор за подреждането на жалбоподателите като втори избран оферент, щом като тяхната оферта е била класирана подчертано първа в оценката на качеството на офертите и класирането е променено едва след разглеждането на цената. 5. Петото основание е твърдяно нарушение на спецификацията и на член 107, параграф 1, буква a) от Финансовия регламент. — Жалбоподателите считат, че съгласно обществено достъпната информация, две дружества, подали оферти за „изключващите“ лотове, по-специално класираният на първо място оферент за лот 3, са се слели и поради това на тях не могат да им бъдат възложени горепосочените договори. Би имало очевиден конфликт на интереси, ако те наистина бъдат поканени да изпълнят договора.
bg	caselaw	EU	23.3.2013 BG Официален вестник на Европейския съюз C 86/19 Жалба, подадена на 3 януари 2013 г. — MasterCard International/СХВП — Nehra (surfpin) (Дело T-13/13) 2013/C 86/31 Език на жалбата: английски Страни Жалбоподател: MasterCard International, Inc. (Ню Йорк, Съединени американски щати) (представители: N. Bolter и C. Sawdy, solicitors) Ответник: Служба за хармонизация във вътрешния пазар (марки, дизайни и модели) Друга страна в производството пред апелативния състав: Sheetal Nehra (Лондон, Обединено кралство) Искания на жалбоподателя Жалбоподателят иска от Общия съд: — да отмени решението съгласно член 8, параграф 1, буква б), член 8, параграф 4 и член 8, параграф 5 от Регламент No 207/2009; — да уважи изцяло възражението на жалбоподателя срещу марката на ответника; — алтернативно, да уважи възражението на жалбоподателя по отношение на тези услуги, за които бъде установено, че е налице вероятност от объркване и/или за тези услуги, за които бъде прието, че е налице опасност заявената марка да извлече неоснователно полза или да нанесе вреда на отличителния характер или репутацията на марката на жалбоподателя и — да осъди ответника да плати съдебните разноски на жалбоподателя. Правни основания и основни доводи Заявител на марката на Общността: другата страна в производството пред апелативния състав Марка на Общността, предмет на спора: фигуративна марка в синьо, черно и бяло, съдържаща словния елемент „surfpin“, и фигура, съставена от три припокриващи се кръга, за услуги от клас 36 — заявка за регистрация на марка на Общността No 8 368 862 Притежател на марката или знака, на която/който е направено позоваване в подкрепа на възражението: жалбоподателят Марка или знак, на която/който е направено позоваване в подкрепа на възражението: фигуративни марки в различни цветове, съдържащи фигура, съставена от припокриващи се кръгове, а някои от тях и словните елементи „MasterCard Worldwide“ или „MasterCard“ — регистрация на марка на Общността No 5 198 585, регистрация на марка на Общността No 5 198 494, регистрация на марка в Обединеното кралство No 2 425 471, регистрация на марка в Обединеното кралство No 2 429 669, регистрация на марка на Общността No 5 646 261, регистрация на марка на Общността No 761 221, регистрация на марка на Общността No 5 646 609, за стоки и услуги от класове 3, 5, 6, 9, 12, 14, 16, 18, 20, 21, 24, 25, 27, 28, 35, 36, 38, 39, 41, 42, 43, 44 и 45 Решение на отдела по споровете: отхвърля възражението. Решение на апелативния състав: отхвърля жалбата. Изложени правни основания: нарушение на член 8, параграф 1, буква б) и параграфи 4 и 5 от Регламент на Съвета No 207/2009.
bg	caselaw	EU	17.7.2017 BG Официален вестник на Европейския съюз C 231/3 Преюдициално запитване от Curtea de Apel Constanţa (Румъния), постъпило на 23 март 2017 г. — Sindicatul Familia Constanța и др./Direcția Generală de Asistență Socială și Protecția Copilului Constanța (Дело C-147/17) (2017/C 231/04) Език на производството: румънски Запитваща юрисдикция Curtea de Apel Constanţa Страни в главното производство Жалбоподатели: Sindicatul Familia Constanța и др. Ответник: Direcția Generală de Asistență Socială și Protecția Copilului Constanța Преюдициални въпроси 1) Трябва ли разпоредбите на член 1, параграф 3 от Директива 2003/88/ЕО (1) във връзка с член 2 от Директива 89/391/ЕИО (2) да се тълкуват в смисъл, че от приложното поле на Директива 89/391/ЕИО се изключва дейността на приемни родители, извършвана от жалбоподателите? 2) В случай на отрицателен отговор на първия въпрос, трябва ли член 17 от Директива 2003/88/ЕО да се тълкува в смисъл, че извършваната от жалбоподателите дейност на приемни родители може да е предмет на дерогация от разпоредбите на член 5 от същата директива по силата на член 17, параграф 1, параграф 3, букви б) и в) или параграф 4, буква б)? 3) В случай на положителен отговор на втория въпрос, трябва ли член 17, параграф 1 или, евентуално, член 17, параграф 3 или 4 от Директива 2003/88/ЕО да се тълкува в смисъл, че такава дерогация трябва да бъде изрична или може да е също подразбираща се — чрез приемане на специален нормативен акт, предвиждащ други правила за организация на работното време за дадена професионална дейност? В случай че е допустимо такава дерогация да не е изрична, какви са минималните изисквания, за да се счита, че дадена национална разпоредба въвежда дерогация, и дали една такава дерогация може да бъде изразена по начините, произтичащи от Закон No 272/2004? 4) В случай на отрицателен отговор на първия, втория или третия въпрос, трябва ли член 2, параграф 1 от Директива 2003/88/ЕО да се тълкува в смисъл, че периодът, прекаран от приемния родител заедно с детето, за което се грижи, в собственото му жилище или в друго избрано от приемния родител място, се счита за работно време, макар че той не извършва нито една от дейностите, предвидени в индивидуалния му трудов договор? 5) В случай на отрицателен отговор на първия, втория или третия въпрос, трябва ли член 5 от Директива 2003/88/ЕО да се тълкува в смисъл, че не допуска прилагането на национална разпоредба като съдържащата се в член 122 от Закон No 272/2004; и в случай на отговор в смисъл, че член 17, параграф 3, букви б) и в) или параграф 4, буква б) от Директива 2003/88/ЕО е приложим, трябва ли този член да се тълкува в смисъл, че не допуска прилагането на тази национална разпоредба? 6) В случай на отрицателен отговор на първия въпрос и положителен отговор на четвъртия въпрос, трябва ли член 7, параграф 2 от Директива 2003/88/ЕО да се тълкува в смисъл, че той все пак допуска плащането на обезщетение, равно на това, което работникът би получил за времето на платения годишен отпуск, след като естеството на извършваната от приемните родители дейност им пречи да ползват такъв отпуск или, макар и отпускът да е бил формално разрешен, работникът продължава на практика да упражнява същата дейност, ако във въпросния период не е получил разрешение да се отдели от детето, за което се грижи? В случай на положителен отговор, за да има право на обезщетение, необходимо ли е работникът да е поискал разрешение да прекара годишния отпуск без детето и работодателят да не е дал такова разрешение? 7) В случай на отрицателен отговор на първия въпрос, положителен отговор на четвъртия въпрос и отрицателен отговор на шестия въпрос, противоречи ли член 7, параграф 1 от директивата на член 122, параграф 3, буква г) от Закон No 272/2004 в случай, при който този закон предоставя на работодателя правото да реши по своя преценка дали да разреши на приемния родител да прекара годишния отпуск без детето, и ако отговорът е положителен, дали невъзможността фактически да се ползва отпуск вследствие на законовата разпоредба, представлява нарушение на правото на Съюза, предвиждащо условията за възникване на правото на обезщетение на работника? В случай на положителен отговор, дали такова обезщетение трябва да бъде изплатено от държавата поради нарушение на член 7 от директивата или от публичния орган в качеството му на работодател, който не е гарантирал отделянето на детето от приемния родител в периода на годишния отпуск. В такъв случай необходимо ли е работникът, за да има право на обезщетение, да е поискал разрешение да прекара отпуска без детето, а работодателят да не е дал такова разрешение? (1) Директива 2003/88/ЕО на Европейски парламент и на Съвета от 4 ноември 2003 година относно някои аспекти на организацията на работното време (ОВ 2003 L 299, стр. 9, Специално издание на български език, 2007 г., глава 5, том 7, стр. 3). (2) Директива 89/391/ЕИО на Съвета от 12 юни 1989 година за въвеждане на мерки за насърчаване подобряването на безопасността и здравето на работниците на работното място (ОВ 1989 L183, стр. 1, Специално издание на български език, 2007 г., глава 5, том 2, стр. 88).
bg	caselaw	EU	22.5.2010 BG Официален вестник на Европейския съюз C 134/34 Определение на Общия съд от 3 март 2010 г. — MarketTools/СХВП — Optimus-Telecomunicações (ZOOMERANG) (Дело T-105/07) (1) (Марка на Общността - Възражение - Оттегляне на възражението - Липса на основание за постановяване на съдебно решение по същество) 2010/C 134/57 Език на производството: английски Страни Жалбоподател: MarketTools, Inc. (Сан Франциско, Съединените щати) (представители: W. von der Osten-Sacken, A. González Hähnlein, O. Günzel и A. Wenninger, avocats) Ответник: Служба за хармонизация във вътрешния пазар (марки, дизайни и модели) (СХВП) (представител: първоначално S. Laitinen, впоследствие G. Schneider и D. Botis) Друга страна в производството пред апелативния състав на СХВП, встъпила в производството пред Общия съд: Optimus-Telecomunicações, SA (Maia, Португалия) (представители: T. Colaço Dias и J. Conceição Pimenta, avocats) Предмет Жалба, подадена срещу решението на втори апелативен състав на СХВП от 25 януари 2007 г. (преписка R 253/2006-2) относно процедура по възражение между Optimus-Telecomunicações, SA и MarketTools, Inc. Диспозитив 1. Липсва основание за постановяване на съдебно решение по същество по жалбата. 2. Жалбоподателят понася направените от него съдебни разноски, както и съдебните разноски, направени от ответника. 3. Встъпилата страна понася направените от нея съдебни разноски. (1) ОВ C 129, 9.6.2007 г.
bg	caselaw	EU	18.12.2010 BG Официален вестник на Европейския съюз C 346/20 Решение на Съда (втори състав) от 14 октомври 2010 г. (преюдициално запитване от Conseil d'État, Франция) — Union syndicale Solidaires Isère/Premier ministre, Ministère du travail, des relations sociales, de la famille, de la solidarité et de la ville, Ministère de la santé et des sports (Дело C-428/09) (1) (Социална политика - Защита на безопасността и здравето на работниците - Директива 2003/88/ЕО - Организация на работното време - Членове 1, 3 и 17 - Приложно поле - Временна и сезонна дейност на лицата, наети по „договор за педагогическа ангажираност“ - Ограничаване на работното време на този персонал във ваканционни и почивни центрове до 80 дни годишно - Национална правна уредба, която не предвижда за този персонал минимална продължителност на междудневната почивка - Дерогации, предвидени в член 17 - Условия - Осигуряване на компенсиране с равностоен период за почивка или, в изключителни случаи, на подходяща защита) 2010/C 346/32 Език на производството: френски Запитваща юрисдикция Conseil d'État Страни в главното производство Жалбоподател: Union syndicale -Solidaires Isère Ответници: Premier ministre, Ministère du travail, des relations sociales, de la famille, de la solidarité et de la ville, Ministère de la santé et des sports Предмет Преюдициално запитване — Conseil d'État (Франция) — Тълкуване на член 17, параграфи 1, 2 и 3, буква б) от Директива 2003/88/ЕО на Европейския парламент и на Съвета от 4 ноември 2003 година относно някои аспекти на организацията на работното време (ОВ L 299, стр. 9; Специално издание на български език, 2007 г., глава 5, том 7, стр. 3), във връзка с член 1, параграф 1 от същата директива — Временна и сезонна дейност на лицата, наети по „договор за педагогическа ангажираност“ — Съвместимост с директивата на национална правна уредба, която ограничава работното време на този персонал във ваканционни и почивни центрове до осемдесет дни годишно, но не осигурява минимална продължителност на междудневната почивка — Понятия за компенсиране с равностойни периоди за почивка и за осигуряване на подходяща защита за съответните работници Диспозитив 1. Лицата, наети по договори като разглежданите по главното производство договори за педагогическа ангажираност, упражняващи временни и сезонни дейности във ваканционни и почивни центрове, които са заети най-много 80 дни годишно, попадат в приложното поле на Директива 2003/88/ЕО на Европейския парламент и на Съвета от 4 ноември 2003 година относно някои аспекти на организацията на работното време. 2. Относно лицата, наети по договори като разглежданите по главното производство договори за педагогическа ангажираност, упражняващи временни и сезонни дейности във ваканционни и почивни центрове, се прилага дерогацията, съдържаща се в член 17, параграф 3, буква б) и/или буква в) от Директива 2003/88. Национална правна уредба, ограничаваща дейността на наетите по тези договори лица до 80 работни дни годишно, не отговаря на условията, определени в член 17, параграф 2 от тази директива за прилагането на посочената дерогация, съгласно които съответните работници се компенсират с равностойни периоди за почивка или в изключителни случаи, когато по обективни причини е невъзможно да бъдат компенсирани с такива периоди, им се осигурява подходяща защита. (1) ОВ C 24, 30.1.2010 г.
bg	caselaw	EU	7.5.2011 BG Официален вестник на Европейския съюз C 139/10 Решение на Съда (първи състав) от 10 март 2011 г. — Agencja Wydawnicza Technopol sp. z o.o./Служба за хармонизация във вътрешния пазар (марки, дизайни и модели) (Дело C-51/10 P) (1) (Обжалване - Марка на Общността - Знак, състоящ се изключително от цифри - Заявка за регистрация на знака „1000“ като марка за брошури, периодични издания и вестници - Характер на този знак, за който се твърди, че е описателен - Критерии за прилагането на член 7, параграф 1, буква в) от Регламент (ЕО) No 40/94 - Задължение на СХВП да се съобразява с предходната си практика по вземане на решения) 2011/C 139/15 Език на производството: английски Страни Жалбоподател: Agencja Wydawnicza Technopol sp. z o.o. (представител: A. von Mühlendahl, Rechtsanwalt) Друга страна в производството: Служба за хармонизация във вътрешния пазар (марки, дизайни и модели) (представител: A. Folliard-Monguiral) Предмет Жалба, подадена срещу Решение на Първоинстанционния съд (втори състав) от 19 ноември 2009 г. по дело Agencja Wydawnicza Technopol/СХВП (T-298/06), с което Първоинстанционният съд отхвърля жалба за отмяна на Решение R 447/2006-4 на четвърти апелативен състав на Службата за хармонизация във вътрешния пазар (СХВП) от 7 август 2006 г. за отхвърляне на жалбата срещу решението на проверителя да се откаже регистрацията на словна марка „1000“ за стоки и услуги от класове 16, 28 и 41 — Нарушение на член 7, параграф 1, буква в) от Регламент (ЕО) No 40/94 Диспозитив 1. Отхвърля жалбата. 2. Осъжда Agencja Wydawnicza Technopol sp. z o.o. да заплати съдебните разноски. (1) ОВ C 113, 1.5.2010 г.
bg	caselaw	EU	23.6.2007 BG Официален вестник на Европейския съюз C 140/19 Решение на Първоинстанционния съд от 10 май 2007 г. — Negenman/Комисия (Дело T-255/04) (1) (Публична служба - Длъжностни лица - Отпуск за бременност и раждане - Отпуск по болест - Вероятна дата на раждане - Начало на отпуска за бременност и раждане) (2007/C 140/31) Език на производството: френски Страни Ищец: Monique Negenman (Roosendaal, Нидерландия) (представител: L. Vogel, avocat) Ответник: Комисия на Европейските общности (представители: първоначално D. Waelbroeck, впоследствие H. Tserepa-Lacombe, последната подпомагана от N. Rampal, avocat) Предмет От една страна, искане за отмяна на решението на Комисията, с което се определят датите на начало и край на отпуска за бременност и раждане съгласно член 58 от Правилника за длъжностните лице на Европейските общности и, от друга страна, искане за обезщетение за вреди. Диспозитив 1) Решението на Комисията от 23 октомври 2003 г., с което се определят датите на начало и край на отпуска за бременност и раждане на ищцата, се отменя. 2) Искът се отхвърля в останалата му част. 3) Комисията се осъжда да заплати разноските. (1) ОВ C 228, 11.9.2004 г.
bg	caselaw	EU	7.7.2014 BG Официален вестник на Европейския съюз C 212/33 Иск, предявен на 27 март 2014 г. — Schroeder/Съвет и Комисия (Дело T-205/14) 2014/C 212/42 Език на производството: немски Страни Ищец: I. Schroeder KG (GmbH & Co.) (Хамбург, Германия) (представител: Rechtsanwalt K. Landry) Ответници: Съвет на Европейския съюз и Европейска комисия Искания на ищеца Ищецът иска от Общия съд: — да осъди ответниците да му заплатят обезщетение за вреди в размер на 3 45 644 EUR заедно с лихва от 8 % годишно, която да започне да тече от обявяването на решението, съответно да установи, че е налице право да се търси обезщетение за вреди от ответниците, — да осъди ответниците да заплатят съдебните разноски. Правни основания и основни доводи Ищецът иска да получи обезщетение за вреди, причинени с приемането на Регламент (ЕО) No 1355/2008 (1), обявен за невалиден с Решение на Съда от 22 март 2012 г. по дело GLS (C-338/10). Ищецът посочва, че неправилно наложеното на основание на този регламент антидъмпингово мито действително е било възстановено от националните митнически органи. За него обаче възникнала икономическа вреда, тъй като поради загубата на ликвидност бил принуден да прибегне до допълнителни банкови кредити, върху които била начислена пазарна лихва. Ето защо той иска да му се възстанови разликата между платената от него лихва по банковите кредити и по-ниската лихва, която е щял да плати, ако не е било наложено антидъмпингово мито. В това отношение ищецът твърди, че с противоправното приемане на Регламент No 1355/2008 ответниците са нарушили задължението си да положат дължимата грижа и принципа на добра администрация в достатъчна степен, че да му причинят вреди, които не могат да бъдат поправени по друг начин, тъй като съгласно действащите национални разпоредби за вносните митни сборове начисляването от момента на плащането на лихва върху разликата в сумите не било предвидено в полза на длъжниците за заплащане на митни сборове. (1) Регламент (ЕО) No 1355/2008 на Съвета от 18 декември 2008 година за налагане на окончателно антидъмпингово мито и окончателно събиране на временното мито, наложено върху вноса на някои приготвени или консервирани цитрусови плодове (по-специално мандарини и т. н.) с произход от Китайската народна република (ОВ L 350, стр. 35).
bg	caselaw	EU	22.12.2007 BG Официален вестник на Европейския съюз C 315/36 Решение на Първоинстанционния съд от 8 ноември 2007 г. — MPDV Mikrolab/СХВП (manufacturing score card) (Дело T-459/05) (1) (Марка на Общността - Заявка за регистрация на словната марка manufacturing score card - Абсолютни основания за отказ - Описателен характер - Липса на отличителни белези - Член 7, параграф 1, букви б) и в) от Регламент (ЕО) No 40/94) (2007/C 315/67) Език на производството: немски Страни Жалбоподател: MPDV Mikrolab GmbH, Mikroprozessordatenverarbeitung und Mikroprozessorlabor (Mosbach, Германия) (представител: W. Göpfert, Rechtsanwalt) Ответник: Служба за хармонизация във вътрешния пазар (марки и дизайни) (представител: G. Schneider) Предмет Жалба срещу Решение No R 1059/2004-2 от 19 октомври 2005 г. на Втори апелативен състав на Службата за хармонизация във вътрешния пазар (СХВП) относно заявка за регистрация на словната марка manufacturing score card като марка на Общността. Диспозитив 1) Отхвърля жалбата. 2) Осъжда MPDV Mikrolab GmbH, Mikroprozessordatenverarbeitung und Mikroprozessorlabor да заплати съдебните разноски. (1) ОВ C 60, 11.3.2006 г.
bg	caselaw	EU	12.12.2016 BG Официален вестник на Европейския съюз C 462/23 Определение на Общия съд от 19 октомври 2016 г. — E-Control/ACER (Дело T-671/15) (1) ((Жалба за отмяна - Енергопотребление - Регламент (ЕО) No 713/2009 - Регламент (ЕО) No 714/2009 - Становище на ACER - Решения на националните регулаторни органи, с които се одобряват методите за разпределяне на капацитета за трансграничен пренос на електроенергия - Регион Централна и източна Европа - Съответствие - Неподлежащ на обжалване акт - Недопустимост)) (2016/C 462/30) Език на производството: английски Страни Жалбоподател: Energie-Control Austria für die Regulierung der Elektrizitäts- und Erdgaswirtschaft (E-Control) (Виена, Австрия) (представител: F. Schuhmacher, avocat) Ответник: Агенция за сътрудничество между регулаторите на енергия (представител: E. Tremmel) Предмет Жалба на основание член 263 ДФЕС с предмет отмяна на Становище No 09/2015 от 23 септември 2015 година на ACER по въпроса дали решенията на националните регулаторни органи, с които се одобряват методите за разпределяне на капацитета за трансграничен пренос в Централна и Източна Европа, са в съответствие с Регламент (ЕО) No 714/2009, включително със съдържащите се в приложение I към него Насоки за управление и разпределяне на наличния преносен капацитет на междусистемните електропроводи между националните мрежи. Диспозитив 1) Отхвърля жалбата като недопустима. 2) Липсва основание за произнасяне по молбите за встъпване на Република Австрия, Република Полша, Wirtschaftskammer Österreich, Verbund AG и Polskie Sieci Elektroenergetyczne S.A. 3) Energie-Control Austria für die Regulierung der Elektrizitäts- und Erdgaswirtschaft (E-Control) понася направените от него съдебни разноски, както и тези на Агенцията за сътрудничество между регулаторите на енергия (ACER), включително разноските по обезпечителното производство. 4) Република Австрия, Република Полша, Wirtschaftskammer Österreich, Verbund AG и Polskie Sieci Elektroenergetyczne S.A. понасят направените от тях съдебни разноски във връзка с молбите за встъпване. (1) ОВ C 38, 1.2.2016 г.
bg	caselaw	EU	26.1.2015 BG Официален вестник на Европейския съюз C 26/47 Жалба, подадена на 23 октомври 2014 г. — ZZ/Комисия (Дело F-116/14) (2015/C 026/63) Език на производството: френски Страни Жалбоподател: ZZ (представител: L.Y. Levi, avocat) Ответник: Европейска комисия Предмет на производството Отмяна на решението на изпълнителния директор на Европейския орган за застраховане и професионално пенсионно осигуряване (ЕОЗППО), с което се потвърждава предходно решение за назначаване на жалбоподателката като срочно нает служител в степен AD8, и искане за изплащане на обезщетение за имуществените и неимуществените вреди, които тя твърди, че е претърпяла. Искания на жалбоподателя — да се отмени решението на изпълнителния директор на ЕОЗППО от 24 февруари 2014 г., с което се потвърждава предходно решение от 7 ноември 2013 г. за временно назначаване, считано от 16 септември 2013 г., на жалбоподателката като срочно нает служител в степен AD8 вследствие на процедурата за назначение, открита с обявление No 1327TAAD08 за свободна длъжност; — да се отмени решението от 24 юли 2014 г., с което е отхвърлена жалбата по административен ред, подадена от жалбоподателката на 25 март 2014 г.; — да се осъди ответникът да плати обезщетение за имуществени вреди, изразяващи се в разликата между възнаграждението между полученото от жалбоподателката за степен AD 6 от 16 септември 2013 г. насетне и възнаграждението за степен AD8, заедно с лихвите за забава, изчислени според лихвения процент на Европейската централна банка, увеличен с 2 пункта; — при условията на евентуалност, да се осъди ответникът да плати обезщетение за имуществени вреди, изразяващи се в разликата между възнаграждението за степен AD6 и възнаграждението за степен AD8 между 16 септември 2013 г. и 24 февруари 2014 г., заедно с лихвите за забава, изчислени според лихвения процент на Европейската централна банка, увеличен с 2 пункта; — да се осъди ответникът да плати обезщетение за неимуществени вреди, оценено по справедливост на 20 000 EUR; — да се осъди Комисията да заплати всички съдебни разноски.
bg	caselaw	EU	5.5.2012 BG Официален вестник на Европейския съюз C 133/2 Решение на Съда (първи състав) от 22 март 2012 г. — Португалска република/Transnáutica — Transportes e Navegação, SA, Европейска комисия (Дело C-506/09 P) (1) (Обжалване - Митнически съюз - Регламент (ЕИО) No 2913/92 и Регламент (ЕИО) No 2454/93 - Опрощаване на вносни мита - Пратки с тютюн и етилов алкохол, предназначени за трети страни - Измама, извършена от служител в задълженото да плати митата дружество) 2012/C 133/03 Език на производството: английски Страни Жалбоподател: Португалска република (представител: L. Inez Fernandes) Други страни в производството: Transnáutica — Transportes e Navegação, SA (представител: M. López Garrido, abogada), Европейска комисия (представители: R. Lyal и L. Bouyon) Страна, встъпила в подкрепа на жалбоподателя: Кралство Испания (представител: M. Muñoz Pérez) Предмет Жалба, подадена срещу решението на Първоинстанционния съд (седми състав) от 23 септември 2009 г. по дело Transnáutica/Комисия (T-385/05), с което този съд отменя Решение (REM 05/2004) на Комисията от 6 юли 2005 година, с което се посочва на португалските власти, че за част от вносните мита не е обосновано да бъдат опростени, а за друга част не е обосновано да бъдат възстановени на жалбоподателя, тъй като незнанието за извършената измама от един от неговите служители не представлява особен случай, който може да обоснове опрощаване и възстановяване на вносни мита на жалбоподателя Диспозитив 1. Отхвърля жалбата. 2. Осъжда Португалската република да заплати съдебните разноски. 3. Кралство Испания понася направените от него съдебни разноски. (1) ОВ C 63, 13.3.2010 г.
bg	caselaw	EU	28.1.2012 BG Официален вестник на Европейския съюз C 25/41 Жалба, подадена на 25 ноември 2011 г. от Alliance One International, Inc. срещу решението, постановено от Общия съд (трети състав) на 9 септември 2011 г. по дело T-25/06, Alliance One International, Inc./Европейска комисия (Дело C-593/11 P) (2012/C 25/78) Език на производството: английски Страни Жалбоподател: Alliance One International, Inc. (представители: C. Osti, A. Prastaro, G. Mastrantonio, avvocati) Друга страна в производството: Европейска комисия Искания на жалбоподателя Жалбоподателят иска от Съда: — да отмени изцяло Решението на Общия съд от 9 септември 2011 г. по дело T-25/06, Alliance One International, Inc./Комисия, и в случай, че състоянието на производството позволява, — да отмени член 1, параграф 1 от обжалваното Решение, в частта му относно SCC, Dimon и Alliance One, и в съответствие с това — да намали глобите, наложени на Transcatab и Dimon Italia (Mindo), така че глобите да не надвишават 10 % от оборота им през последната данъчна година и — да намали глобата, наложена на Transcatab и Dimon Italia (Mindo), защото коефициентът на увеличение вече не е приложим, тъй като е бил основан на размера на групата, — във всички случаи, да разпореди Комисията да заплати всички съдебни разноски, включително направените от Alliance One пред Общия съд. Правни основания и основни доводи Alliance One иска: (i) отмяната на обжалваното Решение в неговата цялост, и в допълнение (ii) отмяната на член 1, параграф 1 от решението на Комисията от 20 октомври 2005 г. по дело COMP/С.38.281/В.2 — Суров тютюн — Италия, в частта му относно Standard Commercial Corp. („SCC“), Dimon Inc. („Dimon“) и Alliance One, и в съответствие с това (iii) намаление на глобите, наложени на Transcatab S.p.A. („Transcatab“) и Dimon Italia S.r.l. („Dimon Italia“, понастоящем Mindo), така че глобите да не надвишават 10 % от оборота им през последната данъчна година, или при условията на евентуалност, (iv) да намали глобата, наложена на Trancatab и Dimon Italia (понастоящем Mindo), тъй като коефициентът на увеличение не е приложим, (v) във всички случаи, да разпореди Комисията да заплати всички съдебни разноски, включително направените от Alliance One пред Общия съд. Alliance One твърди, че обжалваното Решение трябва да бъде отменено на следните основания: — На първо място, Общият съд е нарушил член 296 ДФЕС и членове 48 и 49 от Хартата на основните права на Европейския съюз. Като не е извършил конкретен и пълен анализ на относимите доказателства, представени от жалбоподателя с цел оборване на презумпцията за решаващо влияние, и вследствие на това не е обосновал адекватно мотивите си за отхвърляне на тези доказателства, Общият съд е направил невъзможно оборването на презумпцията за упражняване на контрол, което представлява нарушение на принципите на презумпцията за невиновност, законност и индивидуална отговорност. — На второ място, Общият съд, отхвърляйки представените от Alliance One доказателства, е приложил неправилно общите принципи относно доказателствената тежест и процесуалните правила относно доказването и във всички случаи е нарушил правото на защита на жалбоподателя.
bg	caselaw	EU	8.3.2008 BG Официален вестник на Европейския съюз C 64/33 Решение на Първоинстанционния съд от 30 януари 2008 г. — Strack/Комисия (Дело T-85/04) (1) (Публична служба - Длъжностни лица - Атестиране - Доклад за развитие на кариерата - Период на оценяване 2001 г./2002 г. - Законосъобразност на производството по атестиране) (2008/C 64/51) Език на производството: немски Страни Жалбоподател: Guido Strack (Wasserliesch, Германия) (представители: първоначално J. Mosar, след това F. Gengler и P. Goergen, avocats) Ответник: Комисия на Европейските общности (представители: H. Krämer и A. Manville) Предмет От една страна, искане за отмяна по отношение на жалбоподателя на оценяването за периода 2001 г./2002 г., и от друга страна, искане за отмяна на решението за приемане на доклада за развитие на кариерата на жалбоподателя за този период. Диспозитив 1) Отменя решението за приемане на доклада за развитие на кариерата на г-н Guido Strack за периода на оценяване 2001 г./2002 г. 2) Осъжда Комисията да заплати съдебните разноски. (1) ОВ C 106, 30.4.2004 г.
bg	caselaw	EU	15.5.2017 BG Официален вестник на Европейския съюз C 151/41 Иск, предявен на 15 март 2017 г. — EKETA/Комисия (Дело T-177/17) (2017/C 151/53) Език на производството: гръцки Страни Ищец: Ethniko Kentro Erevnas kai Technologikis Anaptyxis (EKETA) (Тесалоники, Гърция) (представители: V. Christianos и S. Paliou, avvocati) Ответник: Европейска комисия Искания на ищеца Ищецът иска от Общия съд: — да постанови, че искането, направено от Комисията в дебитно известие No 3241615292/29.11.2016 г., ΕΚΕΤΑ да върне сумата 211 185,95 EUR, която съответства на получено от него плащане по проекта ASK-IT, е неоснователно в частта относно сумата 143 910,77 EUR, — да постанови, че сумата 143 910,77 EUR представлява допустим разход и че ΕΚΕΤΑ не е длъжно да върне посочената сума на Европейската комисия, и — да осъди Европейската комисия да заплати направените от ищеца съдебни разноски. Основания и основни доводи 1. С разглеждания иск Ethniko Kentro Erevnas kai Technologikis Anaptyxis (наричано по-нататък „EKETA“) оспорва искането, формулирано от Комисията в дебитно известие No 3241615292/29.11.2016 г., във връзка с участието в проекта ASK-IT. С посоченото дебитно известие Комисията иска ΕΚΕΤΑ да върне част от полученото плащане по проекта ASK-IT, в размер на 211 185,95 EUR. Искането е отправено след направена от Комисията проверка на място в служебните помещения на ищеца. 2. В този контекст ищецът иска от Общия съд да постанови по реда на член 272 ДФЕС, че сумата 143 910,77 EUR от гореспоменатата сума, посочена в дебитното известие, представлява допустим разход и че ΕΚΕΤΑ не е длъжно да върне тази сума на Комисията. 3. ΕΚΕΤΑ изтъква, че посочената по-горе сума в размер на 143 910,77 EUR се състои от допустими разходи за персонал, разходи за възлагане на подизпълнители и косвени разходи, които Комисията неправилно е отхвърлила като недопустими. Допустимостта на посочените разходи на ищеца се потвърждава от обстоятелството, че е била изтъкната пред Европейската комисия в хода на проверката на място, в последвалата кореспонденция, както и пред Общия съд.
bg	caselaw	EU	13.10.2014 BG Официален вестник на Европейския съюз C 361/9 Определение на Общия съд от 1 август 2014 г. — Energy Brands/СХВП — Smart Wines (SMARTWATER) (Дело T-81/14) (1) ((Марка на Общността - Производство по възражение - Оттегляне на възражението - Липса на основание за произнасяне)) 2014/C 361/10 Език на производството: английски Страни Жалбоподател: Energy Brands, Inc. (Атланта, Съединени американски щати) (представители: D. Stone и R. Allos, solicitors) Ответник: Служба за хармонизация във вътрешния пазар (марки, дизайни и модели) (представител: P. Geroulakos) Друга страна в производството пред апелативния състав на СХВП, встъпила в производството пред Общия съд: Smart Wines GmbH (Кьолн, Германия) (представител: I. Schwarz, avocat) Предмет Жалба срещу решение на втори апелативен състав на СХВП от 19 ноември 2013 (преписка R 903/2013-2) относно производство по възражение между Energy Brands, Inc. и Smart Wines GmbH. Диспозитив 1) Липсва основание за произнасяне по жалбата. 2) Жалбоподателят, ответникът и встъпилата страна понасят направените от тях съдебни разноски. (1) ОВ C 135, 5.5.2014 г.
bg	caselaw	EU	4.8.2014 BG Официален вестник на Европейския съюз C 253/43 Жалба, подадена на 23 май 2014 г. — Experience Hendrix/СХВП — JH Licence (Jimi Hendrix) (Дело T-357/14) 2014/C 253/57 Език на жалбата: английски Страни Жалбоподател: Experience Hendrix LLC (Tukwila, Съединени американски щати) (представители: M. Vanhegan, Barrister и P. Gardiner, Solicitor) Ответник: Служба за хармонизация във вътрешния пазар (марки, дизайни и модели) Друга страна в производството пред апелативния състав: JH Licence GmbH (Pommelsbrunn, Германия) Искания на жалбоподателя Жалбоподателят иска от Общия съд: — да отмени решението на четвърти апелативен състав на Службата за хармонизация във вътрешния пазар (марки, дизайни и модели) oт 24 март 2014 г., по преписка R 782/2012-4, — да обяви недействителност на оспорената марка на Общността, — да осъди притежателя на марката на Общността да заплати на жалбоподателя направените от него разноски пред отдела по отмяна, — да осъди ответника да заплати на жалбоподателя направените от него съдебни разноски пред апелативния състав и Общия съд. Правни основания и основни доводи Регистрирана марка на Общността, предмет на искане за обявяване на недействителност: словната марка „Jimi Hendrix“ за стоки и услуги от класове 9 и 15 — регистрация на марка на Общността No 4 6 26 685 Притежател на марката на Общността: JH Licence GmbH Страна, която иска обявяване на недействителността на марката на Общността: жалбоподателят Основание на искането за обявяване на недействителност: нарушение на член 52, параграф 1, буква б) и член 53, параграф 2, буква a) oт Регламент No 207/2009 Решение на отдела по отмяна: обявява недействителност на марката на Общността Решение на апелативния състав: отменя решението на отдела по отмяна и отхвърля искането за обявяване на недействителност Изложени правни основания: — нарушение на член 52, параграф 1, буква б) oт Регламент No 207/2009; — нарушение на член 53, параграф 2, буква a) и член 78 oт Регламент No 207/2009; — нарушение на член 53, параграф 2, буква a) oт Регламент No 207/2009.
bg	caselaw	EU	19.6.2010 BG Официален вестник на Европейския съюз C 161/30 Преюдициално запитване, отправено от Tribunale Amministrativo Regionale del Lazio (Италия) на 2 април 2010 г. — Michele Fanelli/Ministero dell’Interno (Дело C-168/10) (2010/C 161/42) Език на производството: италиански Запитваща юрисдикция Tribunale Amministrativo Regionale del Lazio Страни в главното производство Жалбоподател: Michele Fanelli Ответник: Ministero dell’Interno Преюдициален въпрос Съвместимо ли е националното законодателство (въведено с Декрет Bersani, Декрет-закон No 223 от 4 юли 2006 г., преобразуван в Закон No 248 от 4 август 2006 г.) с членове 43 и 49 от Договора за ЕО, когато в националната система, която то урежда, между другото: а) съществува обща тенденция за защита на притежателите на концесии, предоставени към по-ранен момент въз основа на процедура, при която неправомерно са изключени част от операторите, б) са налице разпоредби, които на практика гарантират запазването на придобитите търговски позиции (като например забраната новите концесионери да изграждат своите пунктове на разстояние под определеното от вече съществуващите пунктове), в) се предвижда прекратяване на концесията, ако концесионерът пряко или косвено извършва трансгранични игрални дейности, които могат да се приравнят на дейностите, обект на концесията?
bg	caselaw	EU	12.10.2015 BG Официален вестник на Европейския съюз C 337/32 Жалба, подадена на 11 август 2015 г. — Almashreq Investment Fund/Съвет (Дело T-463/15) (2015/C 337/33) Език на производството: френски Страни Жалбоподател: Almashreq Investment Fund (Дамаск, Сирия) (представител: E. Ruchat, avocat) Ответник: Съвет на Европейския съюз Искания на жалбоподателя Жалбоподателят иска от Общия съд: — да обяви жалбата му за допустима и основателна, — съответно да отмени Решение (ОВППС) 2015/837 от 28 май 2015 г. и последващите актове за изпълнението му в частта, в която се отнасят до жалбоподателя, — да осъди Съвета на Европейския съюз да заплати съдебните разноски. Основания и основни доводи Жалбоподателят изтъква три основания за обжалване, които са по същество идентични или сходни с изложените по дело T-432/11, Makhlouf/Съвет (1). (1) ОВ C 290, стр. 13.
bg	caselaw	EU	9.1.2017 BG Официален вестник на Европейския съюз C 6/26 Преюдициално запитване от Tribunal Administrativo e Fiscal de Coimbra (Португалия), постъпило на 5 октомври 2016 г. — Superfoz — Supermercados L.da/Fazenda Pública (Дело C-519/16) (2017/C 006/33) Език на производството: португалски Запитваща юрисдикция Tribunal Administrativo e Fiscal de Coimbra Страни в главното производство Жалбоподател: Superfoz — Supermercados L.da Ответник: Fazenda Pública Преюдициални въпроси 1) Може ли член 27, параграф 10 от Регламент (ЕО) No 882/2004 (1) от 29 април 2004 г. или която и да било друга правна разпоредба или общ принцип на правото на Европейския съюз, които Съдът на Европейския съюз приеме за приложими, да се тълкуват в смисъл, че не допускат национална правна уредба, с която се въвежда такса за финансиране на официалния контрол за безопасност на храните, събирана единствено от притежателите на търговски обекти за продажба на дребно на хранителни или смесени стоки, без тази такса да съответства на никакъв специфичен официален контрол, който да се осъществява във връзка с тези задължени лица или в тяхна полза? 2) Ще бъде ли отговорът различен, ако вместо такса, в полза на публична структура бъде въведено заплащане на парична вноска, която се събира от същите задължени лица и е предназначена да покрие разходите за контрол върху качеството на храните, макар и единствено с цел отговорността за финансиране на този контрол да обхване всички оператори в рамките на хранителната верига? 3) Представлява ли държавна помощ, несъвместима с вътрешния пазар, освобождаването на определени икономически оператори от такса за безопасност на храните — която се събира само от определени търговски обекти за продажба на дребно на хранителни или смесени стоки (предимно големите предприятия за търговия на дребно с хранителни стоки) и която е предназначена да покрие разходите по осъществяване на официален контрол в сферата на безопасността на храните, защитата на животните и опазването на тяхното здраве, както и защитата на растенията и опазването на тяхното здраве — доколкото то нарушава или заплашва да наруши конкуренцията чрез поставяне в по-благоприятно положение на определени предприятия или производството на някои стоки по смисъла на член 107, параграф 1 ДФЕС, или, най-малкото, освобождаването от посочената такса представлява ли част от държавна помощ, за която Европейската комисията следва да бъде информирана съгласно член 108, параграф 3 ДФЕС? 4) Допускат ли принципите на правото на Европейския съюз — най-вече принципите на равенство, на недопускане на дискриминация, на конкуренция (включително забраната за обратна дискриминация) и на свобода на стопанската инициатива — национална правна уредба, в която: а) задължението за плащане на таксата се налага само на големите предприятия за търговия на дребно с хранителни стоки? б) от приложното поле на таксата се изключват обектите или микропредприятията с търговска площ под 2 000 м2, които не са част от група или не принадлежат на предприятие, която или което използва една или няколко търговски марки и разполага на национално равнище с обща търговска площ от или над 6 000 м2? (1) Регламент (ЕО) No 882/2004 на Европейския парламент и на Съвета от 29 април 2004 година относно официалния контрол, провеждан с цел осигуряване на проверка на съответствието със законодателството в областта на фуражите и храните и правилата за опазване здравето на животните и хуманното отношение към животните (ОВ L 165, стр. 1; Специално издание на български език, 2007 г., глава 3, том 58, стр. 216)
bg	caselaw	EU	28.7.2012 BG Официален вестник на Европейския съюз C 227/12 Преюдициално запитване, отправено от Audiencia Provincial de Oviedo (Испания) на 14 май 2012 г. — Constructora Principado S.A./José Ignacio Menéndez Álvarez (Дело C-226/12) 2012/C 227/17 Език на производството: испански Запитваща юрисдикция Audiencia Provincial de Oviedo Страни в главното производство Жалбоподател: Constructora Principado S.A. Ответник: José Ignacio Menéndez Álvarez Преюдициален въпрос При наличие на договорна клауза, с която се прехвърля върху потребителя плащането на сума, която по закон е платима от търговеца, трябва ли неравнопоставеността по смисъла на член 3, параграф 1 от Директива 93/13 (1) да се тълкува в смисъл, че тя е налице само поради факта на прехвърляне върху потребителя на задължение за плащане, което законът възлага на търговеца, или фактът, че Директивата изисква неравнопоставеността да е значителна, предполага, че се изисква освен това и възлагането на икономическа тежест върху потребителя, която е значителна спрямо общата стойност на сделката? (1) Директива 93/13/ЕИО на Съвета от 5 април 1993 година относно неравноправните клаузи в потребителските договори (ОВ L 95, стр. 29; Специално издание на български език, 2007 г., глава 15, том 2, стр. 273).
bg	caselaw	EU	8.12.2012 BG Официален вестник на Европейския съюз C 379/11 Решение на Съда (шести състав) от 18 октомври 2012 г. (преюдициално запитване от Court of Appeal (England & Wales) (Civil Division) — Обединено кралство) — Purely Creative Ltd, Strike Lucky Games Ltd, Winners Club Ltd, McIntyre & Dodd Marketing Ltd, Dodd Marketing Ltd, Adrian Williams, Wendy Ruck, Catherine Cummings, Peter Henry/Office of Fair Trading (Дело C-428/11) (1) (Директива 2005/29/ЕО - Нелоялни търговски практики - Практика, при която потребителят се уведомява, че е спечелил награда и получаването на тази награда е повод за заплащане на пари от потребителя) 2012/C 379/18 Език на производството: английски Запитваща юрисдикция Court of Appeal (England & Wales) (Civil Division) Страни в главното производство Жалбоподатели: Purely Creative Ltd, Strike Lucky Games Ltd, Winners Club Ltd, McIntyre & Dodd Marketing Ltd, Dodd Marketing Ltd, Adrian Williams, Wendy Ruck, Catherine Cummings, Peter Henry Ответник: Office of Fair Trading Предмет Преюдициално запитване — Court of Appeal (England & Wales) (Civil Division) — Тълкуване на точка 31 от приложение 1 към Директива 2005/29/ЕО на Европейския Парламент и на Съвета от 11 май 2005 година относно нелоялни търговски практики от страна на търговци към потребители на вътрешния пазар и изменение на Директива 84/450/ЕИО на Съвета, Директиви 97/7/ЕО, 98/27/ЕО и 2002/65/ЕО на Европейския парламент и на Съвета, и Регламент (ЕО) No 2006/2004 на Европейския парламент и на Съвета („Директива за нелоялни търговски практики“) (ОВ L 149, стр. 22; Специално издание на български език, 2007 г., глава 15, том 14, стр. 260) — Търговски практики, които се считат за нелоялни при всички обстоятелства — Практика, при която потребителят се уведомява, че е спечелил награда, като му се предлагат различни начини, за да поиска тази награда, и e принуден да направи разход в размер, който зависи от избрания начин Диспозитив Точка 31, второ тире от приложение I към Директива 2005/29/ЕО на Европейския парламент и на Съвета от 11 май 2005 година относно нелоялни търговски практики от страна на търговци към потребители на вътрешния пазар и изменение на Директива 84/450/ЕИО на Съвета, Директиви 97/7/ЕО, 98/27/ЕО и 2002/65/ЕО на Европейския парламент и на Съвета, и Регламент (ЕО) No 2006/2004 на Европейския парламент и на Съвета („Директива за нелоялни търговски практики“) трябва да се тълкува в смисъл, че забранява агресивните практики като разглежданите по делото в главното производство, с които търговци създават невярно впечатление у потребителя, че вече е спечелил награда, след като извършването на действие във връзка с предявяване на претенция за наградата, независимо дали става въпрос за искане на сведения относно естеството на тази награда или за получаването на същата, е повод за заплащане на пари от потребителя. Няма значение, че наложеният на потребителя разход, като стойността на пощенска марка, е незначителен спрямо стойността на наградата или че той не осигурява никаква печалба на търговеца. Няма значение и това, че действията във връзка с предявяване на претенция за награда могат да се осъществят по няколко предложени от търговеца на потребителя начини, поне един от които е безплатен, при положение че един или няколко от предложените начини предполагат потребителят да понесе някакъв разход, за да се осведоми относно наградата или относно условията за получаване на същата. Националните юрисдикции трябва да преценяват дадената на потребителите информация в светлината на съображения 18 и 19 от Директива 2005/29, както и на член 5, параграф 2, буква б) от нея, т.е. като вземат предвид яснотата и разбираемостта на тази информация за потребителите, към които е насочена приложената практика. (1) ОВ C 311 22.10.2011 г.
bg	caselaw	EU	30.4.2011 BG Официален вестник на Европейския съюз C 130/22 Жалба, подадена на 11 март 2011 г. — Guiai Bi Poin/Съвет (Дело T-137/11) 2011/C 130/42 Език на производството: френски Страни Жалбоподател: Georges Guiai Bi Poin (Абиджан, Кот д’Ивоар) (представител: G. Collard, avocat) Ответник: Съвет на Европейския съюз Искания на жалбоподателя Жалбоподателят моли Общия съд: — да установи, че по отношение на жалбоподателя, г-н Georges GUIAI BI POIN, фактите не обосновават приемането на Регламент (ЕС) No 25/2011 на Съвета от 14 януари 2011 година и Решение 2011/18/ОВППС на Съвета от 14 януари 2011 година, публикувани на 15 януари 2011 г. в Официален вестник на Европейския съюз, — и съответно: — да отмени Регламент (ЕС) No 25/2011 на Съвета от 14 януари 2011 година и Решение 2011/18/ОВППС на Съвета от 14 януари 2011 година, — при условията на евентуалност, да задължи Съвета да премахне името на г-н Georges GUIAI BI POIN от списъците в приложенията към този регламент и това решение. Правни основания и основни доводи В подкрепа на исканията си жалбоподателят изтъква две правни основания. 1. Първото правно основание е изведено от нарушение на задължението за мотивиране, доколкото мотивите за включването на жалбоподателя в списъка на лицата и стопанските субекти, към които се прилагат ограничителните мерки, са твърде общи и стандартни и не са посочени конкретни факти, позволяващи да се прецени обосноваността на включването. 2. Второто правно основание е изведено от явна грешка в преценката, доколкото: — в решението се приема, че жалбоподателят е отказал да се подчини на демократично избрания президент г-н A. Ouattara, докато всъщност като лице на военна служба жалбоподателят не би могъл да откаже да се подчинява на конституционните органи на страната, които са обявили, че за президент е избран г-н L. Gbagbo, и — в решението се приема, че жалбоподателят е извършил тежки нарушения на правата на човека и на международното хуманитарно право, докато всъщност срещу жалбоподателя не е повдигано обвинение пред Международния наказателен съд, чиято компетентност е призната от Република Кот д’Ивоар.
bg	caselaw	EU	21.7.2007 BG Официален вестник на Европейския съюз C 170/8 Определение на Съда (четвърти състав) от 10 май 2007 г. (преюдициално запитване, отправено от Regeringsrätten — Швеция) — Skattevert/A, B (Дело C-102/05) (1) (Член 104, параграф 3, алинея първа от Процедурния правилник - Свободно движение на капитали - Свобода на установяване - Данъчни въпроси - Дивиденти от акции, разпределяни от „дружество с ограничен брой акционери“ - „Правило относно трудовите възнаграждения“ - Данъчно облагане на тези дивиденти като доходи от капитал - Изчисление на фиксиран приход от капитал - Процент от инвестирания капитал и от част от трудовите възнаграждения - Клон, установен в трета страна - Неотчитане на трудовите възнаграждения на работниците в този клон) (2007/C 170/14) Език на производството: шведски Препращаща юрисдикция Regeringsrätten Страни в главното производство Ищец: Skatteverket Ответник: A, B Предмет Преюдициално запитване — Regeringsrätten — Тълкуване на членове 56 и 58 ЕО — Облагане на дивиденти, разпределяни от малки акционерни дружества — Данъчна отстъпка, съответстваща на фиктивен приход от инвестирания капитал, която отчита трудовите възнаграждения, платени от дружеството и неговите филиали или клонове, доколкото тези заплати подлежат на облагане в Швеция — Отчитане на трудовите възнаграждения, платени от клон в трета страна Диспозитив Национална мярка, която не взема предвид възнагражденията на работниците, наети в клон на дружество или в негово дъщерно дружество в трета страна, при облагането на дивидентите от акции като доходи от капитал до размера на фиксиран приход от капитал, който се изчислява като определен процент от основа, включваща освен инвестирания от акционера капитал и част от възнагражденията, изплатени на работниците в това дружество, засяга в значителна степен упражняването на свободата на установяване по смисъла на член 43 ЕО и следващите. Позоваване на тези членове не е възможно по отношение на положения, които засягат установяването на дружество на една държава-членка в трета страна. (1) ОВ C 106, 30.4.2005 г.
bg	caselaw	EU	4.4.2009 BG Официален вестник на Европейския съюз C 82/16 Жалба, подадена на 28 януари 2009 г. от Transportes Evaristo Molina, S.A срещу Определение на Първоинстанционния съд (четвърти състав) от 14 ноември 2008 г. по дело T-45/08, Transportes Evaristo Molina, S.A./Комисия на европейските общности (Дело C-36/09 P) (2009/C 82/30) Език на производството: испански Страни Жалбоподател: Transportes Evaristo Molina, S.A. (представители: A. Hernández Pardo, S. Beltrán Ruiz и L. Ruiz Ezquerra, abogados) Друга страна в производството: Комисия на европейските общности Искания на жалбоподателя — Да се отмени изцяло Определение на Първоинстанционния съд от 14 ноември 2008 г. по дело T-45/08 и в случай, че Съдът счете, че разполага с достатъчно данни, за да се произнесе по същество по жалбата, подадена пред Първоинстанционния съд: — преди разглеждане на делото по същество да се приеме, че са относими доказателствата, поискани от Transportes Evaristo Molina, S.A. в молбата му за отмяна, и те да бъдат събрани, и — да се уважат изцяло исканията, направени от Transportes Evaristo Molina, S.A. пред Първоинстанционния съд: отмяна на Решение на Комисията от 12 април 2006 година (1) относно производство по прилагане на член 81 от Договора за ЕО, Преписка COMP/B-1/38.348 Repsol CPP поради нарушение на член 9 от Регламент No 1/2003 (2), както и на изброените в жалбата за отмяна принципи на общностното право, на самия член 81 ЕО и на регламентите за прилагане по категории, които доразвиват неговия параграф 3 — Регламент (ЕИО) No 1984/83 (3) и Регламент (ЕО) No 2790/99 (4). — Да се осъди Комисията на европейските общности да заплати съдебните разноски Правни основания и основни доводи a) „Dies a quo“, считано от който е трябвало да започне изчисляването на срока, предвиден в член 230 ЕО, е денят, считано от който обжалваният акт (Решение на Европейската комисия от 12 април 2006 година, преписка COMP/B-1/38.348 REPSOL CPP) е засегнал TRANSPORTES EVARISTO MOLINA S.A. пряко и лично. б) В случай, че Съдът счете жалбата, подадена от TRANSPORTES EVARISTO MOLINA S.A., за просрочена, жалбоподателят поддържа, че трябва да се приеме, че има уважителни причини за забавянето, тъй като Европейската комисия е възприела поведение, което е объркало жалбоподателя. (1) Решение 2006/446/ЕО на Комисията от 12 април 2006 година относно производство по прилагане на член 81 ЕО (преписка COMP/B-1/38.348 — Repsol (CPP) (резюме, публикувано в ОВ L 176, стр. 104). (2) Регламент (ЕО) No 1/2003 на Съвета от 16 декември 2002 година относно изпълнението на правилата за конкуренция, предвидени в членове 81 и 82 от Договора (ОВ 2003 г., L 1, стр. 1, Специално издание на български език, 2007 г., глава 8, том 1, стр. 167). (3) Регламент (ЕИО) No 1984/83 от 22 юни 1983 г. относно прилагането на член 81, параграф 3 от Договора по отношение на споразумения за изключително закупуване (ОВ L 173, стр. 5). (4) Регламент (ЕО) No 2790/1999 на Комисията от 22 декември 1999 година за прилагането на член 81, параграф 3 от Договора за категориите вертикални споразумения и съгласувани практики (ОВ L 336, стр. 21; Специално издание на български език, 2007 г., глава 8, том 1, стр. 66).
bg	caselaw	EU	19.6.2010 BG Официален вестник на Европейския съюз C 161/48 Жалба, подадена на 19 април 2010 г. — CTG Luxembourg PSF/Съд (Дело T-170/10) (2010/C 161/77) Език на производството: френски Страни Жалбоподател: Computer Task Group Luxembourg PSF SA (Bertrange, Люксембург) (представител: M. Thewes, avocat) Ответник: Съд на Европейския съюз Искания на жалбоподателя — да се отменят решенията, приети от Съда в рамките на европейската обществена поръчка „AO 008/2009: Подкрепа на потребителите на ИТ и телефонната система от първо и второ ниво, call center, управление hardware end user“, и по-конкретно: — решението на комисията по отварянето на офертите от 9 февруари 2010 г. за отхвърляне на офертата на CTG CONSORTIUM поради „закъсняло подаване“, — решението на Съда на Европейския съюз да възложи поръчката на друг оферент (недатирано решение, към момента неизвестно на жалбоподателя), — потвърдителното решение на Съда на Европейския съюз за отхвърляне на офертата на CTG CONSORTIUM от 05/03/2010 г., — да се установи извъндоговорната отговорност на Европейския съюз и да се осъди Съдът да обезщети жалбоподателя за всички претърпени в резултат на обжалваните решения вреди, и да се посочи вещо лице, което да оцени тези вреди, — да се осъди Съдът да заплати всички разходи и съдебни разноски. Правни основания и основни доводи С настоящата жалба жалбоподателят иска отмяна, от една страна, на решението на комисията по отварянето на офертите от 9 февруари 2010 г. за отхвърляне на офертата на жалбоподателя поради закъсняло подаване, в рамките на процедура за възлагане на обществена поръчка относно услуги в подкрепа на потребителите на ИТ системите от първо и второ ниво, call center, управление hardware end user (ОВ 2009/S 217-312292), както и на решението за възлагане на поръчката на друг оферент, и от друга страна, предоставяне на обезщетение. В подкрепа на жалбата си жалбоподателят изтъква четири правни основания, изведени от: — нарушение на принципа на недопускане на дискриминация, на принципа на равно третиране на оферентите и на принципа на свободна конкуренция, тъй като възлагащият орган е наложил освен краен срок за изпращане на офертите и краен срок за подаване в пощата, — нарушение на задължението за отговор на заявките за информация, изпратени своевременно на възлагащия орган, — нарушение на задължението за информиране на оферентите, чиито оферти са отхвърлени, за мотивите, въз основа на които е отхвърлено тяхното искане, за името на оферента, на когото се възлага поръчката, и за средствата за правна защита, — извъндоговорната отговорност на Европейския съюз.
bg	caselaw	EU	27.7.2015 BG Официален вестник на Европейския съюз C 245/27 Определение на Общия съд от 22 май 2015 г. — Vestolit/Комисия (Дело T-305/14) (1) ((Държавни помощи - Мерки, взети от Германия в подкрепа на електроенергията от възобновяеми източници и на енергоемките предприятия - Решение за откриване на предвидената в член 108, параграф 2 ДФЕС процедура - Приемане на окончателното решение след подаването на жалбата - Липса на основание за произнасяне)) (2015/C 245/33) Език на производството: немски Страни Жалбоподател: Vestolit GmbH (Марл, Германия) (представители: D. Greinacher, J. Martin и B. Scholtka, адвокати) Ответник: Европейска комисия (представители: T. Maxian Rusche и R. Sauer, подпомагани от C. von Donat и G. Quardt, адвокати) Предмет Жалба за частична отмяна на Решение C (2013) 4424 окончателен на Комисията от 18 декември 2013 година за откриване на процедурата по член 108, параграф 2 ДФЕС във връзка с мерките, прилагани от Федерална република Германия в подкрепа на електроенергията от възобновяеми източници и на енергоемките потребители (Държавна помощ SA.33995 (2013/C) (ex 2013/NN). Диспозитив 1) Липсва основание за произнасяне по настоящата жалба. 2) Липсва основание за произнасяне по молбата за встъпване на Надзорния орган на ЕАСТ. 3) Vestolit GmbH понася направените от него съдебни разноски, както и съдебните разноски на Европейската комисия. 4) Надзорният орган на ЕАСТ понася направените от него съдебни разноски. (1) ОВ C 223, 14.7.2014 г.
bg	caselaw	EU	16.1.2017 BG Официален вестник на Европейския съюз C 14/35 Определение на Общия съд от 27 октомври 2016 г. — Port autonome du Centre et de l’Ouest и др./Комисия (Дело T-116/16) (1) ((Жалба за отмяна - Държавни помощи - Корпоративен данък - Предоставени от Белгия помощи в полза на белгийските пристанища - Писмо на Комисията, с което се предлага приемане на подходящи мерки - Необжалваем акт - Недопустимост)) (2017/C 014/43) Език на производството: френски Страни Жалбоподатели: Port autonome du Centre et de l’Ouest SCRL (Ла Лувиер, Белгия), Port autonome de Namur (Намюр, Белгия), Port autonome de Charleroi (Шарлероа, Белгия), Port autonome de Liège (Лиеж, Белгия) и Région wallonne (Белгия) (представител: J. Vanden Eynde, avocat) Ответник: Европейска комисия (представители: S. Noë и B. Stromsky) Предмет Жалба на основание член 263 ДФЕС за отмяна на приложеното към писмото на Комисията от 22 януари 2016 г. решение, което се твърди че е взето относно Държавна помощ SA.38393 (2015/E) — Данъчно облагане на пристанищата в Белгия и с което се цели на Кралство Белгия да се предложи приемането на подходящи мерки. Диспозитив 1) Отхвърля жалбата като недопустима. 2) Port autonome du Centre et de l’Ouest SCRL, Port autonome de Namur, Port autonome de Charleroi, Port autonome de Liège и Région wallonne понасят направените от тях съдебни разноски и съдебните разноски на Европейската комисия. (1) ОВ C 175, 17.5.2016 г.
bg	caselaw	EU	29.1.2009 BG Официален вестник на Европейския съюз C 23/13 РЕШЕНИЕ НА СЪДА от 1 февруари 2008 г. по Дело E-4/07 Jón Gunnar Þorkelsson срещу Gildi-lífeyrissjóður (Пенсионен фонд Gildi) (Права на пенсия за инвалидност — Свободно движение на работници — Регламент (ЕИО) No 1408/71 — Регламент (ЕИО) No 574/72) (2009/C 23/10) На 1 февруари 2008 г. Съдът в състав Carl Baudenbacher, председател, Henrik Bull, съдия-докладчик и Thorgeir Örlygsson, съдия, излезе с решение по Дело E-4/07 между Jón Gunnar Þorkelsson и Gildi-lífeyrissjóður (Пенсионен фонд Gildi) — съдебен иск от Héraðsdómur Reykjavíkur (Окръжния съд на Рейкявик), Исландия относно правилата за свободно движение на работници в ЕИП. Оперативната част на това решение е както следва: 1. По смисъла на член 29 ЕИП и на Регламент (ЕИО) No 1408/71 терминът „социална сигурност“ включва правото на обезщетение за инвалидност, което съществува в схемите на пенсионни фондове подобни на схемата, която е предмет на основното производство, включително пенсии, основаващи се на прогнозирани права. 2. Условието, касаещо правото на обезщетения за инвалидност, основаващи се на прогнозирани права, като тези, които са предмет на разглеждане в основното производство, според което преди датата на злополуката членът на пенсионния фонд трябва да е плащал пенсионни вноски в продължение на определен период от време във фонд, който принадлежи към определена група фондове, като по този начин се изключват вноски в системите за социална сигурност на други страни от ЕИП, свързани с извършена там трудова дейност, не е в съответствие с член 45, параграф 5 от Регламент (ЕИО) No 1408/71. 3. По силата на Регламент (ЕИО) No 574/72 лицата следва да представят исканията си в държавата, в която са пребивавали и в която са имали социалноосигурителни права по времето на злополуката. При все това, подаването на искане в съответната институция в друга страна от ЕИП не влияе върху правото на обезщетения по силата на Регламент (ЕИО) No 1408/71. Във всеки случай всяка от засегнатите институции взема крайното решение за това дали на заявителя следва да бъде изплатено обезщетението, поискано от тази институция.
bg	caselaw	EU	9.11.2015 BG Официален вестник на Европейския съюз C 371/10 Решение на Съда (първи състав) от 16 септември 2015 г. (преюдициално запитване от High Court of Justice (Chancery Division) — Обединено кралство) — Société de Produits Nestlé SA/Cadbury UK Ltd (Дело C-215/14) (1) ((Преюдициално запитване - Марки - Директива 2008/95/ЕО - Член 3, параграф 3 - Понятие „отличителен характер, придобит чрез използване“ - Триизмерна марка - Шоколадено вафлено блокче с четири надлъжни парчета „Kit Kat“ - Член 3, параграф 1, буква д) - Знак, който се състои едновременно от форма, която произтича от естеството на самата стока, и от форма на стоката, която е нужна за постигането на технически резултат - Производствен процес, включен в техническия резултат)) (2015/C 371/12) Език на производството: английски Запитваща юрисдикция High Court of Justice (Chancery Division) Страни в главното производство Жалбоподател: Société de Produits Nestlé SA Ответник: Cadbury UK Ltd Диспозитив 1) Член 3, параграф 1, буква д) от Директива 2008/95/ЕО на Европейския парламент и на Съвета от 22 октомври 2008 година за сближаване на законодателствата на държавите членки относно марките трябва да се тълкува в смисъл, че не допуска регистрацията като марка на знак, състоящ се от формата на стоката, когато тази форма съдържа три основни характеристики, една от които произтича от естеството на самите стоки, а другите две са нужни за постигането на технически резултат, при условие обаче че поне едно от основанията за отказ, посочени в тази разпоредба, се прилага изцяло към съответната форма. 2) Член 3, параграф 1, буква д), подточка ii) от Директива 2008/95, който позволява да се откаже регистрацията на знаци, състоящи се изключително от формата на стоката, която е нужна за постигане на технически резултат, трябва да се тълкува в смисъл, че той се отнася до начина, по който функционира разглежданата стока, и не се прилага към начина, по който тя се произвежда. 3) За да се регистрира марка, придобила отличителен характер след използването ѝ по смисъла на член 3, параграф 3 от Директива 2008/95 като част от друга регистрирана марка или пък в съчетание с такава марка, заявителят на марката трябва да докаже, че заинтересованият кръг потребители възприема стоката или услугата, обозначена само с тази марка, като произхождаща от определено предприятие, за разлика от всяка друга евентуално съществуваща марка. (1) ОВ C 235, 21.7.2014 г.
bg	caselaw	EU	8.2.2014 BG Официален вестник на Европейския съюз C 39/19 Решение на Общия съд от 13 декември 2013 г. — European Dynamics Luxembourg и Evropaïki Dynamiki/Комисия (Дело T-165/12) (1) (Обществени поръчки за услуги - Процедура за възлагане на обществена поръчка - Предоставяне на услуги за подпомагане, за да се развият инфраструктурата, свързана с информационните технологии, и услугите на електронното правителство в Албания - Отхвърляне на офертата на оферент - Прозрачност - Задължение за мотивиране) 2014/C 39/31 Език на производството: гръцки Страни Жалбоподатели: European Dynamics Luxembourg SA (Етелбрюк, Люксембург) и Evropaïki Dynamiki — Proigmena Systimata Tilepikoinonion Pliroforikis kai Tilematikis AE (Атина, Гърция) (представител: V. Christianos, адвокат) Ответник: Европейска комисия (представители: P. van Nuffel и M. Konstantinidis) Предмет Искане за отмяна на Решение CMS/cms D(2012)/00008 на Комисията от 8 февруари 2012 г., с което се отхвърля подадената от жалбоподателите оферта в рамките на ограничена процедура за възлагане на обществена поръчка EuropAid/131431/C/SER/AL. Диспозитив 1. Отменя Решение CMS/cms D(2012)/00008 на Комисията от 8 февруари 2012 г., с което се отхвърля подадената от European Dynamics Luxembourg SA и Evropaïki Dynamiki — Proigmena Systimata Tilepikoinonion Pliroforikis kai Tilematikis AE оферта в рамките на ограничена процедура за възлагане на обществена поръчка EuropeAid/131431/C/SER/AL. 2. Осъжда Европейската комисия да заплати съдебните разноски. (1) ОВ C 184, 23.6.2012 г.
bg	caselaw	EU	15.8.2009 BG Официален вестник на Европейския съюз C 193/17 Решение на Първоинстанционния съд от 1 юли 2009 г. — Regionalny Fundusz Gospodarczy/Комисия (Дело T-288/06) (1) (Държавни помощи - Схема за помощи за преструктуриране, предоставени от Република Полша на производител на стомана - Решение, с което помощите се обявяват за отчасти несъвместими с общия пазар и се разпорежда възстановяването им - Протокол No 8 за преструктурирането на полската стоманодобивна индустрия - Лихвен процент, приложим за връщането на несъвместима помощ - Задължение за тясно сътрудничество с държавата-членка - Член 9, параграф 4 и член 11, параграф 2 от Регламент (ЕО) No 794/2004) 2009/C 193/24 Език на производството: полски Страни Ищец: Regionalny Fundusz Gospodarczy S.A. (по-рано Huta Częstochowa S.A.) (Częstochowa, Полша) (представители: C. Sadkowski и D. Sałajewski, avocats) Ответник: Комисия на Европейските общности (представители: C. Giolito и A. Stobiecka-Kuik) Предмет Искане за частична отмяна на Решение 2006/937/ЕО на Комисията от 5 юли 2005 година относно държавна помощ C 20/04 (ex NN 25/04) в полза на производителя на стомана Huta Częstochowa S.A. (ОВ L 366, 2006 г., стр. 1), доколкото с него се обявяват за несъвместими с общия пазар определени помощи и се разпорежда Република Полша да предприеме действия за тяхното възстановяване. Диспозитив 1) Отхвърля жалбата. 2) Осъжда Regionalny Fundusz Gospodarczy S.A. да заплати съдебните разноски. (1) ОВ C 294, 2.12.2006 г.
bg	caselaw	EU	19.10.2013 BG Официален вестник на Европейския съюз C 304/2 Определение на Съда (осми състав) от 9 юли 2013 г. — Regione Puglia/Италианска република, Европейска комисия (Дело C-586/11 P) (1) (Обжалване - Член 181 от Процедурния правилник на Съда - ЕФРР - Решение за намаляване на финансова помощ - Член 263, четвърта алинея ДФЕС - Регионално образувание - Акт, който засяга пряко това образувание - Недопустимост) 2013/C 304/03 Език на производството: италиански Страни Жалбоподател: Regione Puglia (представители: F. Brunelli и A. Aloia, avvocati) Други страни в производството: Италианска република (представители: G. Palmieri, подпомаган от P. Gentili, avvocato dello Stato), Европейска комисия (представители: L. Prete и A. Steiblytė) Предмет Жалба срещу Определение на Общия съд (първи състав) от 14 септември 2011 г. по дело Regione Puglia/Комисия (T-84/10), с което Общия съд отхвърля искане за частична отмяна на Решение C(2009) 10350 на Комисията от 22 декември 2009 г. за спиране на част от помощта от Европейския фонд за регионално развитие (ЕФРР), предоставена в изпълнение на Решение C(2000) 2349 на Комисията от 8 август 2000 г. за одобрение на оперативна програма POR Puglia за периода 2000 г.—2006 г., попадаща в цел No 1 — Липса на устна фаза на производството — Член 263, четвърта алинея ДФЕС — Липса на пряко засягане — Недопустимост — Непълнота на мотивите Диспозитив 1. Отхвърля жалбата. 2. Осъжда Regione Puglia да заплати съдебните разноски. 3. Италианската република понася направените от нея съдебни разноски. (1) ОВ C 25, 28.1.2012 г.
bg	caselaw	EU	9.7.2011 BG Официален вестник на Европейския съюз C 204/20 Решение на Общия съд от 24 май 2011 г. — Batchelor/Комисия (Дело T-250/08) (1) (Достъп до документи - Регламент (ЕО) No 1049/2001 - Документи, разменени при преценката на съвместимостта с правото на Общността на мерки, приети в областта на телевизионната дейност - Отказ на достъп - Изключение, свързано със защитата на процеса на вземане на решения - Изключение, свързано със защитата на целите на дейностите по инспектиране, разследване и одит) 2011/C 204/35 Език на производството: английски Страни Жалбоподател: Edward William Batchelor (Брюксел, Белгия) (представители: първоначално F. Young, solicitor, A. Barav, barrister, и D. Reymond, avocat, впоследствие A. Barav, D. Reymond и F. Carlin, barrister) Ответник: Европейска комисия (представители: първоначално C. Docksey, C. O'Reilly и P. Costa de Oliveira, впоследствие C. O’Reilly и P. Costa de Oliveira) Встъпила страна в подкрепа на исканията на жалбоподателя: Кралство Дания (представители: B. Weis Fogh и S. Juul Jørgensen) Встъпила страна в подкрепа на исканията на ответника: Обединено кралство Великобритания и Северна Ирландия (представители: първоначално S. Behzadi-Spencer, L. Seeboruth и I. Rao, впоследствие I. Rao, подпомаган от G. Facenna и T. de la Mare, barristers) Предмет От една страна, искане за отмяна на решението на генералния секретар на Комисията от 16 май 2008 г., с което се отказва достъп до някои документи, разменени в рамките на преценката на съвместимостта с правото на Общността на мерките, взети от Обединено кралство Великобритания и Северна Ирландия въз основа на член 3а от Директива 89/552/ЕИО на Съвета от 3 октомври 1989 година относно координирането на някои разпоредби, формулирани в действащи закони, подзаконови и административни актове на държавите членки, отнасящи се до упражняване на телевизионна дейност (ОВ L 298, стр. 23; Специално издание на български език, глава 6, том 1, стр. 215), и от друга страна, искане за отмяна на мълчаливия отказ на достъп до тези документи, който се счита за приет 9 април 2008 г. Диспозитив 1. Отхвърля като недопустима жалбата срещу мълчаливия отказ, който се счита за приет на 9 април 2008 г. 2. Отменя решението на генералния секретар на Комисията от 16 май 2008 г., освен в частта относно данните, включени в първите две приложения към писмото от 19 февруари 2007 г., по отношение на които данни е направено позоваване на предвиденото в член 4, параграф 2, първо тире от Регламент No 1049/2001 изключение. 3. Комисията понася, наред с направените от нея съдебни разноски, и тези на г-н Edward William Batchelor. 4. Обединено кралство Великобритания и Северна Ирландия понася, наред с направените от него съдебни разноски, и тези на г-н Batchelor поради встъпването на тази държава членка. 5. Кралство Дания понася направените от него съдебни разноски. (1) ОВ C 209, 15.8.2008 г.
bg	caselaw	EU	27.4.2013 BG Официален вестник на Европейския съюз C 123/23 Жалба, подадена на 13 март 2013 г. — Jinko Solar и др./Парламент и др. (Дело T-142/13) 2013/C 123/39 Език на производството: английски Страни Жалбоподатели: Jinko Solar Co. Ltd (Шанжао, Китай), Zhejiang Jinko Solar Co. Ltd (Хайнин, Китай), Jiangxi Jinko Photovoltaic Materials Co. Ltd (Шанжао), Jinko Solar Import and Export Co. Ltd (Шанжао, Китай) и Zhejiang Jinko Trading Co. Ltd (Хайнин) (представители: K. Adamantopoulos и J. Cornelis, lawyers) Ответници: Европейски парламент, Европейска комисия, Съвет на Европейския съюз Искания на жалбоподателите Жалбоподателите искат от Общия съд: — да отмени Регламент (ЕС) No 1168/2012 на Европейския парламент и на Съвета от 12 декември 2012 година за изменение на Регламент (ЕО) No 1225/2009 на Съвета за защита срещу дъмпингов внос от страни, които не са членки на Европейската общност (ОВ L 344, стр. 1), доколкото е приложен спрямо жалбоподателите, — да отмени решението на Комисията от 3 януари 2013 г., с което тя отказва да разгледа искането на жалбоподателите да бъдат третирани като дружества, работещи в условията на пазарна икономика, и — да осъди ответниците да заплатят съдебните разноски на жалбоподателите. Правни основания и основни доводи В подкрепа на жалбата си жалбоподателите сочат едно правно основание, като твърдят, че Регламент (ЕС) No 1168/2012, така както Комисията го прилага спрямо жалбоподателите в решението си от 3 януари 2013 г., и решението на Комисията от 3 януари 2013 г., с което тя отказва да разгледа исканията на жалбоподателите да бъдат третирани като дружества, работещи в условията на пазарна икономика, са в разрез с оправданите правни очаквания на жалбоподателите и без основателни причини са приложени с обратна сила в ущърб на жалбоподателите. Поради това Регламент (ЕС) No 1168/2012, така както Комисията го прилага спрямо жалбоподателите в решението си от 3 януари 2013 г., и решението на Комисията от 3 януари, с което тя отказва да разгледа исканията на жалбоподателите за ТДПИ, са в явно противоречие с основните принципи за правна сигурност и добросъвестност.
bg	caselaw	EU	10.11.2014 BG Официален вестник на Европейския съюз C 395/45 Решение на Общия съд от 1 октомври 2014 г. — Lausitzer Früchteverarbeitung/СХВП — Rivella International (holzmichel) (Дело T-263/13) (1) ((Марка на Общността - Производство по възражение - Заявка за фигуративна марка на Общността holzmichel - По-ранни международни фигуративни марки Michel и Michel POWER - Относително основание за отказ - Вероятност от объркване - Член 8, параграф 1, буква б) от Регламент (ЕО) No 207/2009)) (2014/C 395/55) Език на производството: немски Страни Жалбоподател: Lausitzer Früchteverarbeitung GmbH (Золанд ан дер Шпрее, Германия) (представител: A. Weiß, avocat) Ответник: Служба за хармонизация във вътрешния пазар (марки, дизайни и модели) (представител: A. Pohlmann) Друга страна в производството пред апелативния състав на СХВП, встъпила в производството пред Общия съд: Rivella International AG (Ротрист, Швейцария) (представители: C. Spintig, S. Pietzcker и A. Coordes, avocats) Предмет Жалба срещу решението на първи апелативен състав на СХВП от 21 февруари 2013 г. (преписка R 1968/2011-1), постановено в производство по възражение със страни Rivella International AG и Lausitzer Früchteverarbeitung GmbH. Диспозитив 1) Отхвърля жалбата. 2) Осъжда Lausitzer Früchteverarbeitung GmbH да заплати съдебните разноски. (1) ОВ C 207, 20.7.2013 г.
bg	caselaw	EU	12.12.2016 BG Официален вестник на Европейския съюз C 462/32 Жалба, подадена на 13 октомври 2016 г. — Palos Caravina/CdT (Дело T-725/16) (2016/C 462/42) Език на производството: френски Страни Жалбоподател: Maria José Palos Caravina (Люксембург, Люксембург) (представители: A. Salerno и P. Singer, avocats) Ответник: Център за преводи за органите на Европейския съюз Искания на жалбоподателя Жалбоподателят иска от Общия съд: — да отмени решението на ОН на CDT, което отхвърля нейното искане да получи достъп до решението за назначаване на г-жа [X] в екипа за преводи от испански език, обявено през октомври 2015 г., и ако е необходимо, решението на същия ОН от 5 юли 2016 г., с което се отхвърля подадената по административен ред жалба срещу първото решение; — да осъди ответника да заплати всички направени в производството съдебни разноски. Основания и основни доводи В подкрепа на жалбата си жалбоподателката изтъква едно основание, изведено от нарушение на член 25 от Правилника за длъжностните лица. Всъщност тя счита, че обявеното „пристигане“ на дадено лице в определена служба изобщо не изпълнява изискването за публикуване на решенията за назначаване, предвидено от този член, и при липсата на редовно публикуване всеки член на персонала има право да изисква достъп до съответното решение за назначаване. Ето защо в случая Органът по назначаването (ОН) на Центъра за преводи за органите на Европейския съюз (CDT) нарушил това право, приемайки обжалваното решение, а именно, решението от 23 декември 2015 г., с което ѝ се отказва достъп до това решение. Жалбоподателката счита също така, че не е релевантно на това право, произтичащо от член 25 от Правилника за длъжностните лица, да се противопоставя Регламент No 45/2001 относно защитата на личните данни, тъй като, дори да се предположи, че решението за назначаване би могло да попадне в обхвата на данните, защитени този регламент, член 25 би трябвало да се счита за lex specialis, който предоставя на трети лица право на достъп.
bg	caselaw	EU	4.2.2012 BG Официален вестник на Европейския съюз C 32/21 Решение на Общия съд от 16 декември 2011 г. — Dashiqiao Sanqiang Refractory Materials/Съвет (Дело T-423/09) (1) (Дъмпинг - Внос на някои видове магнезиеви тухли с произход от Китай - Регламент за приключване на междинно преразглеждане - Сравнение между нормалната стойност и експортната цена - Отчитане на данъка върху добавената стойност на страната на произход - Прилагане на метод, различен от използвания при първоначалното разследване - Промяна в обстоятелствата - Член 2, параграф 10, буква б) и член 11, параграф 9 от Регламент (ЕО) No 384/96 (понастоящем член 2, параграф 10, буква б) и член 11, параграф 9 от Регламент (ЕО) No 1225/2009) 2012/C 32/41 Език на производството: френски Страни Жалбоподател: Dashiqiao Sanqiang Refractory Materials Co. Ltd (Dashiqiao, Китай) (представители: J.-F. Bellis и R. Luff, avocats) Ответник: Съвет на Европейския съюз (представители: първоначално J.-P. Hix, а впоследствие J.-P. Hix и B. Driessen, подпомагани първоначално от G. Berrisch и G. Wolf, впоследствие от G. Berrisch, avocats) Встъпила страна в подкрепа на ответника: Европейска комисия (представители: É. Gippini Fournier и H. van Vliet) Предмет Искане за отмяна на Регламент (ЕО) No 826/2009 на Съвета от 7 септември 2009 година за изменение на Регламент (ЕО) No 1659/2005 за налагане на окончателно антидъмпингово мито върху вноса на някои видове магнезиеви тухли с произход от Китайската народна република (ОВ L 240, стр. 7), доколкото антидъмпинговото мито, определено в него по отношение на жалбоподателя, надвишава антидъмпинговото мито, което щеше да бъде приложимо, ако беше определено въз основа на метода за изчисляване, приложен при първоначалното разследване, за да се отчете невъзстановяването на китайския данък върху добавената стойност върху износа. Диспозитив 1. Отхвърля жалбата. 2. Dashiqiao Sanqiang Refractory Materials Co. Ltd понася както направените от него съдебни разноски, така и съдебните разноски, направени от Съвета на Европейския съюз. 3. Европейската комисия понася направените от нея съдебни разноски (1) ОВ C 312, 19.12.2009 г.
bg	caselaw	EU	21.3.2016 BG Официален вестник на Европейския съюз C 106/36 Жалба, подадена на 21 януари 2016 г. — Indeutsch International/СХВП — Crafts Americana (Изображение на повтарящи се криви между успоредни линии) (Дело T-20/16) (2016/C 106/42) Език на жалбата: английски Страни Жалбоподател: M/S. Indeutsch International (Нойда, Индия) (представители: D. Stone, D. Meale, A. Dykes, Solicitors и S. Malynicz, Barrister) Ответник: Служба за хармонизация във вътрешния пазар (марки, дизайни и модели) (СХВП) Друга страна в производството пред апелативния състав: Crafts Americana Group, Inc. (Ванкувър, САЩ) Данни за производството пред СХВП Притежател на спорната марка: жалбоподателят Спорна марка: фигуративна марка на Общността (Изображение на повтарящи се криви между успоредни линии) — марка на Общността No 8 884 264 Производство пред СХВП: производство по отмяна Обжалвано решение: решение на първи апелативен състав на СХВП от 5 ноември 2015 година по преписка R 1814/2014-1 Искания Жалбоподателят моли Общия съд: — да отмени обжалваното решение; — СХВП и другата страна понасят направените от тях съдебни разноски и се осъждат да заплатят направените от жалбоподателя съдебни разноски. Изложено основание — Нарушение на член 7, параграф 1, б) от Регламент No 207/2009.
bg	caselaw	EU	16.5.2009 BG Официален вестник на Европейския съюз C 113/35 Жалба, подадена на 11 февруари 2009 г. — Германия/Комисия (Дело T-59/09) 2009/C 113/73 Език на производството: немски Страни Жалбоподател: Федерална република Германия (представители: M. Lumma и B. Klein) Ответник: Комисия на Европейските общности Искания на жалбоподателя — Отмяна на решението на Комисията от 5 декември 2008 година (SG.E.3/RG/mbp D(2008) 10067) за предоставяне на заявилите частноправни субекти на достъп до изхождащи от германските органи документи от преписката по производство за неизпълнение на задължения от държава-членка No 2005/4569, въпреки възражението на федералното правителство съгласно член 2, параграф 5 от Регламент (ЕО) No 1049/2001, — да се осъди Комисията да заплати съдебните разноски. Правни основания и основни доводи Жалбоподателят оспорва решението на Комисията от 5 декември 2008 г., взето в противовес на възражението на федералното правителство съгласно член 2, параграф 5 от Регламент No 1049/2001 (1), да предостави на трети лица частноправни субекти достъп до изхождащи от германските органи документи от преписка по производство за неизпълнение на задължения от държава-членка. В подкрепа на жалбата си жалбоподателят изтъква, че с оспорваното решение се нарушава член 4, параграф 5 от Регламент No 1049/2001 във връзка с принципа на лоялното сътрудничество между Общността и държавите членки съгласно член 10 ЕО. С член 4, параграф 5 от Регламент No 1049/2001 се предоставяла възможност на държавите-членки да се противопоставят на предоставянето на разположение на изхождащи от техните органи документи, които се намират в притежание на общностни органи. Комисията нямала право лично да извършва всеобхватна проверка на основанията за отказ на достъп до документи съгласно член 4, параграфи 1—3 от Регламент No 1049/2001. Със съдебната практика по дело Швеция/Комисия и др., C-64/05 P (2), Съдът бил установил категорични критерии, съгласно които засегнатият общностен орган можел да не се съобрази с подобно възражение и да извърши сам преценка относно наличието на основания за отказа съгласно член 4, параграфи 1—3 от Регламент No 1049/2001: възражението трябвало да бъде или „напълно неоснователно“ или „без всякаква връзка“ с основанията за отказ. От гореизложеното във връзка с принципа на лоялно сътрудничество между Общността и държавите-членки в член 10 ЕО, следвало, че по принцип преценката за наличието на основания за отказ съгласно член 4, параграфи 1—3 от Регламент No 1049/2001 принадлежала на държавата-членка. Само по изключение Комисията можела да не се съобрази с отказа да се допусне достъп, когато мотивите на държавата-членка не отговаряли в достатъчна степен на тези критерии. Това повелявало също и сравнението с член 4, параграф 4 от Регламент No 1049/2001. И при двата критерия, установени в съдебната практика, става дума за съществени процедурни изисквания, които, от гледна точка на тяхното съдържание, трябва да бъдат оформени съгласно задължението за излагане на мотиви по член 253 ЕО. Що се отнася до контрола за законосъобразност, т.е. да прецени дали отказът на достъп до документи отговаря на член 4, параграфи 1—3 от Регламент No 1049/2001, бил компетентен общностният съд, а не Комисията. При условията на евентуалност, жалбоподателят изтъква, че дори Съдът да следвало да тълкува съдебната практика по дело C-64/05 P в смисъл, че възражение от страна на държава-членка съгласно член 4, параграф 5 от Регламент No 1049/2001 било обвързващо за общностния орган, само когато отказът бил съвместим с член 4, параграфи 1—3 от този регламент, Комисията при всички случаи била оправомощена да направи проверка дали мотивите на държавата-членка съдържа очевидни грешки. Мотивите за отказа на Германия не можели да бъдат разглеждани като такива, които съдържат очевидни грешки. (1) Регламент (ЕО) No 1049/2001 на Европейския парламент и на Съвета от 30 май 2001 година относно публичния достъп до документи на Европейския парламент, на Съвета и на Комисията (ОВ L 145, стр. 43; Специално издание на Български език, 2007 г., глава 1, том 3, стр.76) (2) Решение на Съда от 18 декември 2007 г. по дело Швеция/Комисия и др., C-64/05 P, Сборник 2007 г., I-113839
bg	caselaw	EU	14.4.2007 BG Официален вестник на Европейския съюз C 82/19 Иск, предявен на 1 февруари 2007 г. — Комисия на Европейските общности/Италианска република (Дело C-40/07) (2007/C 82/34) Език на производството: италиански Страни Ищец: Комисия на Европейските общности (представители: D. Recchia, J.-B. Laignelot) Ответник: Италианска република Искания — да се установи, че като не е въвела в сила законовите, подзаконови и административни разпоредби, необходими за съобразяване с Директива 2001/42/ЕО (1) на Европейския парламент и на Съвета от 27 юни 2001 година относно оценката на последиците на някои планове и програми върху околната среда, Италианската република не е изпълнила задълженията, произтичащи по смисъла на член 13, параграф 1 от тази директива; — да се осъди Италианската република да заплати съдебните разноски. Правни основания и основни доводи Срокът за транспониране на Директива 2001/42/ЕО е изтекъл на 21 юли 2004 г. (1) ОВ L 197, стр. 30.
bg	caselaw	EU	11.9.2010 BG Официален вестник на Европейския съюз C 246/28 Преюдициално запитване, отправено от Court of Appeal (Civil Division) (England & Wales) на 5 юли 2010 г. — Medeva BV/Comptroller-General of Patents (Дело C-322/10) () 2010/C 246/48 Език на производството: английски Запитваща юрисдикция Court of Appeal (Civil Division) (England & Wales) Страни в главното производство Жалбоподател: Medeva BV Ответник: Comptroller-General of Patents Преюдициални въпроси 1. Регламент 469/2009 (1) (наричан по-нататък „Регламентът“) признава наред с другите цели, посочени в съображенията, необходимостта от предоставяне на СДЗ [сертификат за допълнителна закрила] от всяка държава членка на Общността на притежателите на национален или на европейски патент при едни и същи условия, както е посочено в съображения 7 и 8. При липсата на общностна хармонизация на патентното право, какво е значението на израза „продуктът е защитен с основен патент, който е в сила“ в член 3, буква а) от Регламента и какви са критериите за определяне на това? 2. В случай като настоящия, който се отнася до лекарствен продукт, включващ повече от една активна съставка, съществуват ли допълнителни или различни критерии за определяне дали „продуктът е защитен с основен патент, който е в сила“ съгласно член 3, буква а) от Регламента и при утвърдителен отговор — какви са тези критерии? 3. В случай като настоящия, който се отнася до комбинирана ваксина, съществуват ли допълнителни или различни критерии за определяне дали „продуктът е защитен с основен патент, който е в сила“ съгласно член 3, буква а) от Регламента и при утвърдителен отговор — какви са тези критерии? 4. Дали по смисъла на член 3, буква а) комбинираната ваксина, която включва много антигени, е „защитен[а] с основен патент“, ако един антиген от ваксината е „защитен с основен патент, който е в сила“? 5. Дали по смисъла на член 3, буква а) комбинираната ваксина, която включва много антигени, е „защитен[а] с основен патент“, ако всички антигени, насочени срещу едно заболяване, са „защитен[и] с основен патент, който е в сила“? 6. Позволява ли Регламентът относно СДЗ и по-специално член 3, буква б) предоставянето на сертификат за допълнителна закрила за единствена активна съставка или комбинация от активни съставки, когато: а) основен патент, който е в сила, закриля единствената активна съставка или комбинация от активни съставки по смисъла на член 3, буква а) от Регламента относно СДЗ, и б) лекарствен продукт, който съдържа единствената активна съставка или комбинацията от активни съставки, заедно с една или повече други активни съставки, е предмет на валидно разрешително, предоставено в съответствие с Директива 2001/83/ЕО (2) или Директива 2001/82/ЕО (3), което е първото разрешение за търговия, с което се пуска на пазара единствената активна съставка или комбинацията от активни съставки? (1) Регламент (ЕО) No 469/2009 на Европейския парламент и на Съвета от 6 май 2009 година относно сертификата за допълнителна защита на лекарствените продукти (кодифицирана версия) (текст от значение за ЕИП) (ОВ L 152, стр. 1). (2) Директива 2001/83/ЕО на Европейския парламент и на Съвета от 6 ноември 2001 година за утвърждаване на кодекс на Общността относно лекарствени продукти за хуманна употреба (ОВ L 311, стр. 67, Специално издание на български език, 2007 г., глава 13, том 33, стр. 3). (3) Директива 2001/82/ЕО на Европейския парламент и на Съвета от 6 ноември 2001 година относно кодекса на Общността за ветеринарните лекарствени продукти (ОВ L 311, стр. 1, Специално издание на български език, 2007 г., глава 13, том 31, стр. 200).
bg	caselaw	EU	20.10.2007 BG Официален вестник на Европейския съюз C 247/26 Решение на Първоинстанционния съд от 12 септември 2007 г. — Италия и Brandt Italia/Комисия (Съединени дела T-239/04 и Т-323/04) (1) (Държавни помощи - Законодателство, което предвижда спешни мерки за насърчаване на заетостта по отношение на предприятията в затруднение - Решение, обявяващо системата за помощи за несъвместима с общия пазар и разпореждащо възстановяване на отпуснатата помощ) (2007/C 247/39) Език на производството: италиански Страни Ищец по дело T-239/04: Италианска република (представител: D. Del Gaizo) Ищец по дело T-323/04: Brandt Italia SpA (Verolanuova, Италия) (представители: M. van Empel, C. Visco и S. Lamarca, avocats) Ответник: Комисия на Европейските общности (представители: V. Di Bucci, C. Giolito и E. Righini) Предмет Иск за отмяна на Решение 2004/800/ЕО на Комисията от 30 март 2004 г. относно системата за държавни помощи, въведена от Италия, за спешни мерки в областта на трудовата заетост (ОВ L 352, стр. 10) Диспозитив 1) Отхвърля исковете. 2) Италианската република понася собствените си разноски, както и разноските на Комисията по дело T 239/04. 3) Brandt Italia SpA понася собствените си разноски, както и разноските на Комисията по дело T 323/04. (1) ОВ C 217, 28.8.2004 г.
bg	caselaw	EU	28.7.2012 BG Официален вестник на Европейския съюз C 227/22 Определение на съдията по обезпечителните производства от 13 юни 2012 г. — Morison Menon Chartered Accountants и др./Съвет (Дело T-656/11 R II) (Обезпечително производство - Липса на основание за произнасяне) 2012/C 227/36 Език на производството: английски Страни Жалбоподатели: Morison Menon Chartered Accountants (Дубай, Обединени арабски емирства); Morison Menon Chartered Accountants — Dubaï Office (Дубай); Morison Menon Chartered Accountants — Sharjah Office (Sharjah, Обединени арабски емирства) (представители: адв. H. Viaene, адв. D. Gillet и адв. T. Ruys) Ответник: Съвет на Европейския съюз (представители: M.-M. Joséphidès и G. Étienne) Предмет Молба за спиране на изпълнението, от една страна, на Регламент за изпълнение (ЕС) No 1245/2011 на Съвета от 1 декември 2011 година за прилагане на Регламент (ЕС) No 961/2010 относно ограничителни мерки срещу Иран (ОВ L 319, стр. 11), и от друга, на Решение 2011/783/ОВППС на Съвета от 1 декември 2011 година за изменение на Решение 2010/413/ОВППС относно ограничителни мерки срещу Иран (ОВ L 319, стр. 71), доколкото с тези актове към списъка на лицата и образуванията, чиито финансови средства и икономически ресурси са замразени, е добавено образуванието с фирма „Morison Menon Chartered Accountant“. Диспозитив 1. Липсва основание за произнасяне по молбата за допускане на обезпечение. 2. Общият съд не се произнася по съдебните разноски.
bg	caselaw	EU	29.1.2011 BG Официален вестник на Европейския съюз C 30/9 Решение на Съда (осми състав) от 2 декември 2010 г. — Европейска комисия/Република Гърция (Дело C-534/09) (1) (Неизпълнение на задължения от държава членка - Директива 2008/1/ЕО - Предотвратяване и контрол на замърсяването - Условия за издаване на разрешителни за съществуващите инсталации) 2011/C 30/14 Език на производството: гръцки Страни Ищец: Европейска комисия (представители: M. Patakia и A. Alcover San Pedro) Ответник: Република Гърция (представител: E. Skandalou) Предмет Неизпълнение на задължения от държава членка — Нарушение на член 5, параграф 1 от Директива 2008/1/ЕО на Европейския парламент и на Съвета от 15 януари 2008 година за комплексно предотвратяване и контрол на замърсяването (ОВ L 24, стр. 8) — Изисквания за предоставяне на разрешителни за съществуващите инсталации — Задължение да се гарантира привеждането на експлоатацията на съществуващите инсталации в съответствие с изискванията на директивата Диспозитив 1. Като не е приела необходимите мерки, за да гарантира, че компетентните органи ще осигурят посредством предоставяне на разрешителни в съответствие с членове 6 и 8 от Директива 2008/1/ЕО на Европейския парламент и на Съвета от 15 януари 2008 година за комплексно предотвратяване и контрол на замърсяването (кодифицирана версия) или по подходящ начин посредством преразглеждане и — в случаите, когато това е необходимо — актуализиране на условията, привеждането на експлоатацията на съществуващите инсталации в съответствие с изискванията на членове 3, 7, 9, 10 и 13, 14, букви a) и б) и член 15, параграф 2 от тази директива, в срок до 30 октомври 2007 г., без да се засягат други специални разпоредби на общностното право, Република Гърция не е изпълнила задълженията си по член 5, параграф 1 от посочената директива. 2. осъжда Република Гърция да заплати съдебните разноски. (1) ОВ C 37, 13.2.2010 г.
bg	caselaw	EU	25.8.2014 BG Официален вестник на Европейския съюз C 282/7 Решение на Съда (трети състав) от 19 юни 2014 г. (преюдициално запитване от Østre Landsret — Дания) — TDC A/S/Teleklagenævnet (Дело C-556/12) (1) ((Преюдициално запитване - Електронни съобщителни мрежи и услуги - Директива 2002/19/ЕО - Член 2, буква а) - Достъп до и използване на специфични мрежови елементи и свързана с тях инфраструктура - Членове 5, 8, 12 и 13 - Компетентност на националните регулаторни органи - Задължение за достъп до и използване на специфични мрежови елементи и свързана с тях инфраструктура - Предприятие със значителна пазарна сила на конкретен пазар - Абонатен кабел между разпределителната точка в мрежата за достъп и крайния сегмент в обекта на крайния потребител - Пропорционалност на задължението да се изпълняват разумните искания за достъп до и използване на специфични мрежови елементи и свързана с тях инфраструктура - Директива 2002/21/ЕО - Член 8 - Цели на политиката за изпълнение на задачите на националните регулаторни органи)) 2014/C 282/09 Език на производството: датски Запитваща юрисдикция Østre Landsret Страни в главното производство Жалбоподател: TDC A/S Ответник: Teleklagenævnet Диспозитив 1) Член 2, буква а), членове 8 и 12 от Директива 2002/19/ЕО на Европейския парламент и на Съвета от 7 март 2002 година относно достъпа до електронни съобщителни мрежи и тяхната инфраструктура и взаимосвързаността между тях (Директива за достъпа), изменена с Директива 2009/140/ЕО на Европейския парламент и на Съвета от 25 ноември 2009 г., следва да се тълкуват в смисъл, че в съответствие със задължението да се изпълняват разумните искания за достъп до и използване на специфични мрежови елементи и свързана с тях инфраструктура, националният регулаторен орган е оправомощен да налага на оператор в областта на електронните съобщения със значителна пазарна сила на конкретен пазар задължение да инсталира по искане на конкурентни оператори абонатен кабел с максимална дължина от 30 m, свързващ разпределителната точка в мрежата за достъп и крайния сегмент в обекта на крайния потребител, ако това задължение се основава на характера на възникналия проблем и е пропорционално и обосновано в светлината на целите, посочени в член 8, параграф 1 от Директива 2002/21/ЕО на Европейския парламент и Съвета от 7 март 2002 година относно общата регулаторна рамка за електронните съобщителни мрежи и услуги (Рамкова директива), изменена с Директива 2009/140, което следва да се провери от запитващата юрисдикция. 2) Членове 8 и 12 във връзка с член 13 от Директива 2002/19, изменена с Директива 2009/140, следва да се тълкуват в смисъл, че когато възнамерява да наложи на оператор в областта на електронните съобщения със значителна пазарна сила на конкретен пазар прекарването на абонатни кабели за свързване на крайния потребител с тази мрежа, националният регулаторен орган трябва да държи сметка за първоначалната инвестиция, направена от съответния оператор, и за наличието на ценови контрол, който позволява възстановяване на разходите за инсталиране. (1) ОВ C 38, 9.2.2013 г.
bg	caselaw	EU	21.11.2009 BG Официален вестник на Европейския съюз C 282/11 Решение на Съда (втори състав) от 1 октомври 2009 г. — Комисия на Европейските общности/Кралство Белгия (Дело C-219/08) (1) (Неизпълнение на задължения от държава членка - Свободно предоставяне на услуги - Необосновани пречки - Командироване на работници, които са граждани на трети държави членки) 2009/C 282/18 Език на производството: френски Страни Ищец: Комисия на Европейските общности (представител: E. Traversa, J.-P. Keppenne и G. Rozet) Ответник: Кралство Белгия (представители: C. Pochet и M. Detry, avocat) Предмет Неизпълнение на задължения от държава членка — Нарушение на член 49 ЕО — Необосновани пречки за свободното предоставяне на услуги — Командироване на работници, които са граждани на трети страни Диспозитив 1. Отхвърля иска. 2. Комисията на Европейските общности и Кралство Белгия понасят направените от тях съдебни разноски. (1) ОВ C 183, 19.7.2008 г.
bg	caselaw	EU	19.2.2011 BG Официален вестник на Европейския съюз C 55/8 Решение на Съда (четвърти състав) от 16 декември 2010 г. (преюдициално запитване от College van Beroep voor het Bedrijfsleven — Нидерландия) — Stichting Natuur en Milieu, Vereniging Milieudefensie, Vereniging Goede Waar & Co./College voor de toelating van gewasbeschermingsmiddelen en biociden, по-рано College voor de toelating van bestrijdingsmiddelen (Дело C-266/09) (1) (Околна среда - Продукти за растителна защита - Директива 91/414/ЕИО - Обществен достъп до информация - Директиви 90/313/ЕИО и 2003/4/ЕО - Прилагане във времето - Понятието „информация за околната среда“ - Поверителност на търговска и индустриална информация) 2011/C 55/13 Език на производството: нидерландски Запитваща юрисдикция College van Beroep voor het Bedrijfsleven Страни в главното производство Ищци: Stichting Natuur en Milieu, Vereniging Milieudefensie, Vereniging Goede Waar & Co. Ответник: College voor de toelating van gewasbeschermingsmiddelen en biociden, по-рано College voor de toelating van bestrijdingsmiddelen в присъствието на: Bayer CropScience BV, Nederlandse Stichting voor Fytofarmacie Предмет Преюдициално запитване — College van Beroep voor het Bedrijfsleven (Нидерландия) — Тълкуване на член 14 от Директива 91/414/ЕИО на Съвета от 15 юли 1991 година относно пускането на пазара на продукти за растителна защита (ОВ L 230, стр. 1; Специално издание на български език, 2007 г., глава 3, том 10, стр. 30) и на членове 2 и 4 от Директива 2003/4/ЕO на Европейския парламент и на Съвета от 28 януари 2003 година относно обществения достъп до информация за околната среда и за отмяна на Директива 90/313/ЕИО на Съвета (ОВ L 41, стр. 26; Специално издание на български език, 2007 г., глава 15, том 9, стр. 200) — Информация, предоставена на националните органи в рамките на процедура за издаване на разрешение на продукт за растителна защита и позволяваща да се установи максималното количество на пестицид, на негова съставка или на получени от неговото разграждане продукти, което може да се съдържа в хранителните продукти и напитките — Поверителност и обществен интерес Диспозитив 1. Понятието „информация за околната среда“, посочено в член 2 от Директива 2003/4/ЕО на Европейския парламент и на Съвета от 28 януари 2003 година относно обществения достъп до информация за околната среда и за отмяна на Директива 90/313/ЕИО на Съвета, следва да се тълкува в смисъл, че включва и информация, предоставена в рамките на национална процедура по издаване или разширяване на обхвата на разрешение за продукт за растителна защита с оглед определянето на максимално допустимото съдържание в храните и напитките на пестицид, на негова съставка или на получени от неговото разграждане продукти. 2. Освен в случаите, когато хипотеза като разглежданата в главното производство не попада сред хипотезите по член 14, втора алинея от Директива 91/414/ЕИО на Съвета от 15 юли 1991 година относно пускането на пазара на продукти за растителна защита, разпоредбите на посочения член 14, първа алинея трябва да се тълкуват в смисъл, че се прилагат ако това не влече нарушение на задълженията по член 4, параграф 2 от Директива 2003/4. 3. Член 4 от Директива 2003/4 трябва да се тълкува в смисъл, че предвиденото в него претегляне на обществения интерес от разкриването на информация за околната среда спрямо частния интерес от отказа за разкриване трябва да се извършва във всеки конкретен случай, отнесен до компетентните органи, дори ако националният законодател определя с обща разпоредба критерии, които да улесняват тази сравнителна преценка на интересите. (1) ОВ C 267, 07.11.2009 г.
bg	caselaw	EU	29.3.2016 BG Официален вестник на Европейския съюз C 111/29 Жалба, подадена на 25 януари 2016 г. — Biernacka-Hoba/EUIPO — Formata Bogusław Hoba (Formata) (Дело T-23/16) (2016/C 111/34) Език на жалбата: полски Страни Жалбоподател: Ilona Biernacka-Hoba (Александров Лодзки, Полша) (представител: R. Rumpel, Rechtsberater) Ответник: Служба на Европейския съюз за интелектуална собственост (EUIPO) Друга страна в производството пред апелативния състав: Formata Bogusław Hoba (Александров Лодзки, Полша) Данни за производството пред EUIPO Притежател на спорната марка: другата страна в производството пред апелативния състав Спорна марка: фигуративна марка на Европейския съюз със словния елемент „Formata“ — заявка за регистрация No 11 529 427 Производство пред EUIPO: производство по обявяване на недействителност. Обжалвано решение: решение на втори апелативен състав на EUIPO от 4 ноември 2015 г. по преписка R 102/2015-2 Искания Жалбоподателят моли Общия съд: — да уважи жалбата като основателна, — да отмени обжалваното решение, в частта, в която се отхвърля искането за обявяване на недействителност на регистрираната марка „Formata“ No 011 529 427, — да измени обжалваното решение, като обяви марката „Formata“ No 011 529 427 за недействителна, — да измени обжалваното решение в частта относно съдебните разноски, — да осъди EUIPO да заплати съдебните разноски. Изложено основание — нарушение на член 8, параграф 1, буква б) от Регламент No 207/2009.
bg	caselaw	EU	18.12.2010 BG Официален вестник на Европейския съюз C 346/29 Иск, предявен на 17 септември 2010 г. — Европейска комисия/Великото херцогство Люксембург (Дело C-458/10) () 2010/C 346/48 Език на производството: френски Страни Ищец: Европейска комисия (представители: S. Pardo Quintillán и O. Beynet) Ответник: Великото херцогство Люксембург Искания на ищеца — да се установи, че като не е транспонирало пълно и правилно член 9, параграф 3, букви б), в) и д) от Директива 98/83/ЕО (1), Великото херцогство Люксембург не е изпълнило задълженията си по член 9, параграф 3, букви б), в) и д) от Директива 98/83/ЕО, — да се осъди Великото херцогство Люксембург да заплати съдебните разноски. Правни основания и основни доводи В подкрепа на иска си Комисията изтъква две твърдения за нарушения. С първото си твърдение за нарушение Комисията поддържа, че транспонирането на член 9, параграф 3, букви б) и в) от Директива 98/83 е непълно. Всъщност националната правна уредба не предвижда, че решението за дерогация трябва да съдържа „резултатите от предишни проверки“ и не уточнява „количеството вода, разпределяно ежедневно“, „съответното население“ и „евентуалното отражение върху съответните предприятия от хранителната промишленост“. С второто си твърдение за нарушение Комисията изтъква, че транспонирането на член 9, параграф 3, буква д) от Директива 98/83 е непълно и неправилно, доколкото люксембургските власти поддържат по-специално, че тъй като подалият искането за дерогация трябва да определи и да приведе в изпълнение мерките за отстраняване, същият подател — а не както изисква директивата органът, постановил решението за предоставяне на дерогация — трябва да представи „резюме на плана“, „график на дейностите“ и „оценка на разходите“. (1) Директива 98/83/ЕО на Съвета от 3 ноември 1998 година относно качеството на водите, предназначени за консумация от човека (ОВ L 330, стр. 32; Специално издание на български език, 2007 г., глава 15, том 4, стр. 255).
bg	caselaw	EU	19.5.2014 BG Официален вестник на Европейския съюз C 151/3 Решение на Съда (първи състав) от 27 март 2014 г. — Служба за хармонизация във вътрешния пазар (марки, дизайни и модели)/National Lottery Commission (Дело C-530/12 P) (1) ((Обжалване - Марка на Общността - Регламент (ЕО) No 40/94 - Член 52, параграф 2, буква в) - Искане за обявяване на недействителност, основано на по-ранно авторско право, придобито съгласно националното право - Прилагане на националното право от СХВП - Роля на съдилищата на Съюза)) 2014/C 151/03 Език на производството: английски Страни Жалбоподател: Служба за хармонизация във вътрешния пазар (марки, дизайни и модели) (представители: P. Bullock и F. Mattina) Друга страна в производството: National Lottery Commission (представители: R. Cardas, Advocate, B. Brandreth, Barrister) Предмет Жалба срещу Решение на Общия съд (седми състав) от 13 септември 2012 г. по дело National Lottery Commission/СХВП (T-404/10), с което този съд отменя Решение R 1028/2009-1 на първи апелативен състав на Службата за хармонизация във вътрешния пазар (СХВП) от 9 юни 2010 г., с което се отхвърля жалбата, подадена срещу решението на отдела по споровете, с което се уважава направеното от Mediatek Italia и Giuseppe De Grégorio искане за обявяване на недействителност — Фигуративна марка на Общността, представляваща изображение на ръка с два кръстосани пръста и усмихнато лице — Член 53, параграф 2, буква в) от Регламент (ЕО) No 207/2009 — Наличие на по-ранно авторско право, закриляно съгласно националното право — Тежест на доказване — Прилагане на националното право от СХВП Диспозитив 1) Отменя Решение на Общия съд на Европейския съюз от 13 септември 2012 г. по дело National Lottery Commission/СХВП — Mediatek Italia и De Gregorio (изображение на ръка) (T-404/10). 2) Връща делото на Общия съд на Европейския съюз, който да се произнесе по същество. 3) Не се произнася по съдебните разноски. (1) ОВ C 26, 26.1.2013 г.

End of preview. Expand in Dataset Viewer.

No dataset card yet

Downloads last month: 2,943

Size of the auto-converted Parquet files (First 5GB per split):

145 GB

Number of rows (First 5GB per split):

21,584,232